О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
София, 01.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3155/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. С. И. и „П. ”-О., представлявани от процесуален представител адв.К. А. срещу решение № 1760/ 22.08.2013 г. по гр.д.№ 4047/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, І състав.
Ответникът по касационната жалба Б. В. Т. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е потвърдил решение № 122/ 20.08.2012 г. по гр.д.№ 390/ 2011 г. на Благоевградски окръжен съд , с което предявените срещу касаторите искове с правно основание чл. 45 и чл.49 ЗЗД, са уважени за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.07.2011 г. до цялостното плащане и са присъдени разноски. Исковете до пълния размер от 50 000 лв. са отхвърлени. Въззивният съд е приел, че процесната публикация в бр. 175 от 29.07.2011 г. на първа страница на регионалния ежедневник „С.”,съдържа невярна информация, накърняваща доброто име на ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство.Поради характера на упражняваната от него професия- лекар, заеманата три поредни мандата длъжност на председател на комисията по професионална лекарска етика и участието му в ръководството на политическа партия „В.-Б.”, той е бил сериозно злепоставен. Деянието на авторката на статията е противоправно, поради нарушената обща забрана да не се вреди другиму, извършено е при небрежност, тъй като не е проверила достоверността на информацията, макар обективно да е могла да го стори , като с това е допуснала професионална недобросъвестност. Тежестта на извършеното се определя от получената значителна гласност, понеже публикацията е разпространена и чрез интернет издание на вестника, където е дословно възпроизведена,била е посетена 7000 пъти и са регистрирани 95 коментара по темата. Вестникът е публикувал писма на В. и Б. съответно на свои 8 и 9 страници в бр.180/04.08.2011 г.,съдържащи данни обратни на тези в статията и кратка редакционна бележка под първото от тях с извинение за допусната неточност. Въззивният съд е направил извод, че това кратко съобщение не е достатъчно ясно , поместено е на вътрешна страница, няма характер на истинско опровержение на публикуваната невярна информация и не е поправило причинените вреди. Отговорността на дружеството-касатор като издател на вестника и в това качество възложител на работа на авторката на статията е безвиновна. Не са приети възраженията за липса на трудов договор между тях, тъй като същият е регистриран в НАП.Ищецът преживял тежко уронването на обществения престиж и авторитет, чест, достойнство в личен и професионален аспект.Присъденото обезщетение е прието за справедлив еквивалент на причинените му неимуществени вреди.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторите поддържат основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Твърдят,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуално правен въпроси, в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се има пред вид становището им, че за да бъдат осъдени солидарно издателят и авторката на статията , трябва да бъде установено, че същата е негов сужител и че й е възложена работата, от която са настъпили неблагоприятните последици .Позовават се на решения на състави на ВКС,постановени преди приемане на сега действащия ГПК и представляващи незадължителна съдебна практика: по гр.д.№341/1959 г., І г.о., по гр.д.№124/1964 г., І г.о. и по гр.д.№8632/1960 г.,ІV г.о. Липсва идентичност между разглежданите в тях спорове и настоящия.
По-нататък в изложението си касаторите посочват,че в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. е изяснено кои вреди се считат за пряка и непосредствена последица от деликта.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК касационната жалба ще бъде селектирана при обосноваване в нея на общо и допълнително основание.Общо основание е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля.В случая такъв въпрос не е поставен. К. съд не може сам да формулира въпроса, въз основа на оплакванията и твърденията,съдържащи се в изложението, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Поставянето на въпроса е задача на касатора и чрез него той обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК следва ясно и категорично да бъдат отграничени, вторите не могат да имат за последица допускане на касационно обжалване.
Не са доказани и твърдяните допълнителни основания. С оглед приложените решения на състави на ВКС може да се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.Те трябва да са постановени при пълна идентичност на разглежданите случаи, а касаторът е задължен да направи пълен анализ и съпоставка между тях и обжалваното решение и да посочи в какво то се различава, което не е сторено. Не може да се приеме,че е налице отклонение и от задължителната съдебна практика . Присъденото обезщетение е в съответствие с критериите за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г. Допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е само цитирано без никаква аргументация.Необосноваването на приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК ще има за резултат недопускане на касационно обжалване .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1760/22.08.2013 г. по гр.д.№4047/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия І състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: