О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
гр. София 26.10.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 791 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. С. С., чрез адв. В. К. против решение № 129/01.11.2016 г. по в.гр. дело № 327/2016 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск от С. С. С. срещу Г. Л. Д. за присъждане на обезщетение за извършени в имота подобрения до пълния размер над сумата 50 000 лв. до 100 000 лв., представляващо сумата, с която се е увеличила стойността на имота предмет на разваления договор вследствие на тези подобрения, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 05.01.2015 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите:1. какво е действието на развалянето на договор за прехвърляне на право на собственост и отстъпване на право на строеж срещу задължение за изграждане на жилище? Ако договора има обратно действие, то с развалянето му всички уговорки ли следва да се считат за отменени с обратна сила, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.2.При разваляне на договор по чл.87,ал.3 ЗЗД обратното действие на развалянето засяга ли всички уговорки в него или част от тях продължават да действат между страните, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3.какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивната инстанция и ако същите имат характер на решаващ съд дали в тях следва да намерят отговор всички въпроси, които страната е поставила – относно неприложимостта на уговорките в разваления договор, с оглед обратното действие на развалянето. Следва ли въззивния съд да обсъди всички събрани от първата инстанция доказателства и да посочи кои от тях кредитира и кои не с оглед противоречие в тях, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.19 от т.решение № 1/01.04.2001 г. по г.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Г. Л. Д., чрез адв. Д. З. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на жалбата, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.87,ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС не е обжалвано и е влязло в сила. С касационната жалба е обжалвано същото решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения насрещен иск от ответника С. С. С. против Г. Л. Д. с правно основание чл.72 ЗС.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото сключването на договор, обективиран в нот.акт №59 от 07.10.1999г., с който наследодателката М. К., майка на починалата И. Д., съпруга на ищеца Г. Д. е прехвърлила на ответника по първоначалните искове С. С. 50/240,50 кв.м. ид.ч. от парцел IV-312 в кв.26 по плана на [населено място], като двете страни взаимно са си отстъпили право на строеж на югозападното застроително петно в парцела, по силата на което К. да стане изключителен собственик на втори жилищен етаж от предвидената за строеж по ЗРП триетажна жилищна сграда, като апартаментът ще бъде със застроена площ минимум 61 кв.м., а С. да стане изключителен собственик на първи, трети жилищни и тавански етаж, които ще бъдат с площ най-малко 61 кв.м. всеки. С. С. поел насрещно задължение да финансира проектирането и строителството на сградата на етапи – в срок до 30 дни от вписването на договора да представи всички необходими документи за издаване на строително разрешение пред компетентните органи, в срок от 30 месеца от датата на строителното разрешение да предаде обектите на прехвърлителката до степен на завършеност, подробно описана, включваща мазилка, ВиК и ел. инсталация до ключове, тоалетна с гърне, мивка, душ, бойлер, дървена дограма, външна мазилка, стълбища и тераси на циментова замазка.
Страните по договора постигнали съгласие при забава предаването на обекта на прехвърлителката за повече от 6 месеца последната има право да развали договора по съдебен ред, като отношенията на страните в този случай се уреждат според чл.70-72 ЗС, с изключение стойността на подобренията до 1/2 до доказаната им стойност, за които прехвърлителката няма да заплаща на приобретателя.
Прието е, че за договореното строителство е издадено разрешение за строеж №25 от 01.09.2000г. на [община]. Срокът от 30 месеца за изпълнение на задължението на приобретателя да предаде на прехвърлителя завършено жилище е изтекъл на 01.03.2003г. Съдът е приел, че до настоящия момент С. не е завършил строителството в уговорената степен и не е предал договореното по сделката жилище. Строителството на сградата е изпълнено в груб строеж до покрив, със степен на завършеност 59,12% и неизпълнение – 40,88%, съгласно изслушаното заключение на СТЕ.
Съдът е посочил, че в отговора на исковата молба С. С. е признал, че от 02.03.3003г. е в забава и за другата страна е възникнало правото да иска разваляне на договора, поради неизпълнение. Прието е, че на 15.12.2004г. И. Д., като наследница на своята майка М. К. е сключила със С. С. допълнително споразумение към нот. акт №59/1999г., съгласно което С. се задължава да изплаща неустойка за просрочие на задължението си за построяване жилищния етаж на К. в размер на сумата от 800 лв. за всяка просрочена година след 01.09.2003г., като плащането е договорено от първо до десето число на месец септември. И. К. се задължила да не предявява други претенции за просрочено време за построяването на обекта. При липсата на плащане, е договорено отпадане на споразумението, което става невалидно, като остават в сила клаузите по първоначалния договор. Сумата за неустойка е заплащана от С. до 2013г. С нотариална покана, получена от С. С. на 17.09.2014г., Г. Д. дал срок от 50 дни за изпълнение на договорното задължение по нот. акт №59/1999г. за предаване на договорения обект, като е направил изявление, че след изтичане на срока ще упражни правото си на разваляне на сделката при условията на т.IV от същата. След изтичане на срока и при липсата на изпълнение, на 07.11.2014г. Д. е предявил исковата молба по разглеждания спор.
Въззивният съд е приел, че предявените искове от Г. Д. срещу С. С. с правно основание чл.87 ЗЗД и чл.108 ЗС са основателни и ги е уважил. Както се посочи по-горе в тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Поради уважаване на исковете по чл. 87 ЗЗД и чл.108 ЗС, съдът се е произнесъл по насрещния иск на ответника С. С. срещу Г. Д., предявен при условията на евентуалност, за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за извършени в чужд имот подобрения, в едно с право на задържане до изплащане на сумата. В уважената част на този иск за сумата 50 000 лв., представляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на имота, предмет на разваления договор, вследствие на тези подобрения, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът е взел предвид предвиденото в т.IV от процесния договор от 07.10.1999 г. за прехвърляне право на собственост и отстъпване право на строеж срещу задължение за изграждане на жилище, където страните са се договорили при прекратяване на договора по съдебен ред, отношенията им да се уреждат, съгласно разпоредбите на чл.70-72 ЗС – добросъвестно владение, с изключение на стойността на подобренията до 1/2 до доказаната им стойност, за които прехвърлителят няма да заплаща на приобретателя. С оглед на тази договорна уредба е прието, че Г. Д. дължи на С. С. заплащане на подобренията, изчислени по реда, предвиден в чл.72, ал.1 ЗС – сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот, вследствие на извършените подобрения под формата на осъщественото недовършено строителство в имота, в рамките на размера до 1/2 от доказаната увеличена стойност. Прието е, че съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза увеличената стойност на имота в вследствие на извършените подобрения е със сумата от 100 000 лв. С оглед на това е формиран извод, че дължимото от Г. Д. обезщетение за подобренията е в размер от 50 000лв., за която сума насрещният иск на С. С. следва да бъде уважен, в едно със законната лихва от предявяването на иска. Прието е, че в останалата част, насрещният иск следва да бъде отхвърлен. Прието е също, че на основание чл.72, ал.4 ЗЗД, приложима според т.IV от договора, до заплащане на подобренията, на С. С. следва да бъде признато право на задържане.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 102/23.07.2015 г. по т.дело № 1680/2014 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос за възможността да се присъди неустойка за пълно неизпълнение на двустранен договор, който е развален с обратно действие по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Възприето е разрешението, дадено в решение № 17 от 09.03.2010 г. по т. д. № 414/2009 г. на І т. о. С последното е прието, че отговорността за вреди, поради разваляне на договора, под формата на неустойка може да се търси единствено, ако подобен вид неустойка за такава хипотеза е бил изрично предвиден в клаузите на сключения договор. Изразено е разбиране, че след като развалянето на договора освобождава изправната страна от задължението й с обратна сила и изключва възможностите по чл.79 ЗЗД, развалящият не може да иска да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението на поетото от насрещната страна задължение с неустойката, уговорена в разваления договор за случай на договорно неизпълнение. Решението е постановено по иск за заплащане на неустойка за забава, уговорена в развален с обратно действие двустранен договор, като възприетото в него разрешение е принципно и е приложимо за всяка неустойка, претендирана като обезщетение за вреди от неточно изпълнение на двустранен договор, който е развален с обратно действие преди или едновременно с предявяване на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД. Възприети са и задължителните указания в Тълкувателно решение № 7/2013 от 13.11.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които дължима в хипотезата на двустранен договор, развален с обратно действие поради виновно неизпълнение на длъжника, е единствено неустойка за разваляне на договора, ако такава е била уговорена. В същата насока е разрешението на правния въпрос и в решение № 128/11.10.2013 г. по т.дело № 1100/2012 г. на ВКС, I т.о., по чл.290 ГПК. Правният извод на въззивния съд, че Г. Д. дължи на С. С. по предявения насрещен иск обезщетение за извършени подобрения в процесния имот в размер на 1/2 от доказаната увеличена стойност на процесния имот вследствие на подобренията, съобразявайки т.IV от сключения договор за прехвърляне право на собственост и отстъпване право на строеж не е в отклонение от цитираната практика на ВКС. Съдът е приел, че клаузата в т.IV от процесния договор е уговорена в случай на разваляне на договора и именно поради това поражда действие между страните, в какъвто смисъл е и цитираната практика на ВКС. С оглед на това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. Поради наличие на задължителна практика на ВКС по същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият касае приложение разпоредбите на чл. 87,ал.3 ЗЗД и чл.88, ал.1 ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика на ВКС, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Част от тази практика на ВКС е посочена по-горе и въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи със същата.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, че има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която е контролноотменителна и дейността й е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Прието е, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Прието е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Въззивният съд е разрешил правният въпрос по същият начин. С въззивното решение в обжалваната част съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е формирал свои фактически, и правни изводи по съществото на спора. Решението е мотивирано, което е израз на дейността на въззивния съд като решаваща.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на въззивното решение на Бургаския апелативен съд в обжалваната част по поставените въпроси от С. С. С., чрез адв. В. К..
С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 129/01.11.2016 г. постановено по в.гр.дело № 327/2016 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск от С. С. С., [населено място], [улица], ап.11 срещу Г. Л. Д., С., [населено място]”, [улица], съдебен адрес, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,ап./офис 3, чрез адв.Д. З. за заплащане на обезщетение за извършени в имота подобрения над сумата 50 000 лв. до 100 000 лв., представляващи половината от сумата, с която се е увеличила стойността на имота предмет на разваления договор, обективиран в нотариален акт № 59, т.II, т.дело № 504/1999 г. на районния съдия при Районен съд [населено място], вследствие на тези подобрения, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 05.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата по касационна жалба вх. № 12426/06.12.2016 г., подадена от С. С. С., [населено място], [улица], ап.11,чрез адв. В. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1.
Осъжда С. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.11, съдебен адрес, [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.В.К. да заплати на Г. Л. Д., ЕГН [ЕГН], С., [населено място]”, [улица], съдебен адрес, [населено място], [улица], ет.1,ап./офис 3, чрез адв.Д. З. сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: