1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
ГР. София 14.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.10.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №650/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационнната жалба на В. Ч. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №920/09 г. в частта, с която искът е уважен и по допускане на обжалването.
С обжалваното въззивно решение е уважен до размер на 4970 лв. предявеният от П. Н. срещу касатора иск по чл.82, ал.1 от ЗЗД – за обезщетяване на имуществените вреди, които ищцата е претърпяла от развалянето на сключения с ответника устен договор за наем на недвижим имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3, като твърди, че обжалваното решение противоречи на константна практика на съдилищата, както и че въпросът за квалификацията на иска е от значение за развитието на правото. Не е посочил обаче / за което е възразила и ответницата по жалба/ конкретния материално или процесуалноправен въпрос, който е решен противоречиво в обжалваното и в приложените решения. Освен това за решенията на АС София по гр.д. №2360/07 г. и на АС П. по гр.д. №760/01 г. няма данни да са влезли в сила, за да обосноват противоречието по т.2 / ТР №1/10 г. на ОСГТК/. Решението на ВКС №586/58 г. не е свързано с конкретен поставен в изложението въпрос – в случая в исковата молба се твърди, че отдаденият под наем имот е предаден в състояние, което не отговаря на ползването – за козметичен салон, за което е нает. Със сключения устно договор за наем за срок от 10 години страните се съгласили наемателката – ищца да направи ремонт, за да го пригоди за ползване по предназначение за срока на договора. Въззивният съд е приел, че ответникът самоволно преустановил достъпа на ищцата до ремонтирания имот, с което нарушил задължението си по чл.228 от ЗЗД. Затова ищцата развалила договора и поискала обезщетение за нанесените й от противоправното поведение на съконтрахента вреди, изразяващи се в разходите за необходимия ремонт, които ОС е присъдил в установения по делото размер.
Въпросът за валидността на договора / поставен за пръв път пред ВКС/ и правната квалификация на иска е такъв по приложението на материалния закон и сочи на основание по чл.281, т.3 от ГПК, а не на вероятна недопустимост на решението, за която съдът следи и служебно в това производство. При съобразяване със задължителните указания на ВКС при първото касационно разглеждане на делото за определяне предмета и квалификацията на иска, въззивният съд е приел, че се търси и дължи обезщетение за вреди от неизпълнен договор. Въпросът за това обезщетение е подробно застъпен в съдебната практика. Във връзка с него не се твърдят от касатора и не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване практика, неяснота, непълнота или противоречие в закона, които да налагат тълкуване в търсене на точния му смисъл/ разум/ и за еднаквото му прилагане. Въпросът за характера на отговорността по чл.88, ал.1,пр.2 от ЗЗД / деликтна или договорна/ е без практическо значение в случая, както е приел и въззивният съд. Такъв е и въпросът дължи ли наемодателят разноските за луксозен ремонт и преустройство, извършени от наемателя – извършеният в случая ремонт не е луксозен, а за поправяне на вещта до състояние, отговарящо на ползването, за което е наета с договора между страните.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №920/09 г. от 8.01.10 г. в частта, с която искът е уважен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: