3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
Гр.София, 30.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1609 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 32/18.12.2012г., постановено по т.д.№ 1967/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 275/20.02.12г. по т.д.№ 2084/10г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 80000 евро на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.308 ТЗ, представляваща предоставена отметнина по споразумение за сключване на предварителен договор от 28.04.10г., както и сумата от 50 евро – обезщетение за забава за периода от 30.06.10г. до 27.08.10г.
Касаторът поддържа, че решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключено ненаименовано споразумение от 28.04.2010г. за сключване на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот в срок до 12.05.2010г. Платената по договора сума от 80000 евро от продавача е уговорена като отметнина, чието връщане по т.5 от споразумението е поставено от настъпването на бъдещо несигурно събитие, обусловено от волята на трето лице – [фирма], което да даде съгласие за заместване на продавача – [фирма] и [фирма] от купувача – [фирма] в задълженията по договор за банков кредит до размер на сумата от 1777000 евро. Въззивният съд е изложил съображения, че съгласието на банката е дадено след изтичане на срока за сключване на предварителния договор – 03.06.2010г., когато прекратителното условие е настъпило и от друга страна това съгласие не е идентично със заместването в дълг, уговорено по т.10 на споразумението, поради запазеното право на банката да избере погасителен способ, включително и чрез предоставяне на нов кредит на [фирма].
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите: следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват, като се отчита тяхната взаимовръзка и поредност, в която са уговорени задълженията на страните и съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, отделните уговорки във връзка едни с други и всяка в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, както и конкретно – към коя дата е формирана действителната воля на страните, какви са действителните причини за разваляне на договора и допустимо ли е съдът да се позове на мотиви и обстоятелства, извън предявените с исковата молба и да приеме, че развалянето на договора е поради неизпълнение, различно от това в предупреждението.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените от касатора въпроси съдържат изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение. Първият въпрос за тълкуването на договора е поставен чрез възпроизвеждане на текста на чл.20 ЗЗД, поради което отговорът е съдържа в законовата разпоредба. Отговорите на останалите въпроси за разкриване на действителната общо воля на страните и мотивите на въззивния съд произтичат от спазването на правилата за тълкуване на конкретния договор между страните. Всички въпроси касаят обосноваността на изводите на въззивния съд, поради което евентуалните грешки на съда биха представлявали основание за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Въпросът за основанието за разваляне на договора не е от значение за спора, тъй като въззивният съд е обсъждал именно обстоятелствата по исковата молба – несбъдване на условието, уговорено в т.5 на споразумението до 12.05.2010г. и прекратяването на неговото действие.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32/18.12.2012г., постановено по т.д.№ 1967/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.