П Р О Т О К О Л
Град София, 02 юли 2015 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурор Красимира КОЛОВА, сложи за разглеждане наказателно дело № 685 по описа за 2015 година, докладвано от Председателя ДАНИЕЛА АТАНАСОВА.
Производството е по реда на чл. 270 НПК.
Жалбоподателят подсъдим Д. К. А. се явява лично доведен от администрацията на Затвора гр. София със служебния си защитник назначен от предходна инстанция адвокат А. Х. П.
Съдът докладва, че по делото е получено поисканото становище от ЛКК при СБАЛЛС – София.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат изисканите доказателства. Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.
Адвокат П.: Да се даде ход на делото. Да се приеме полученото становище. Няма да соча нови доказателства.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съдът намира, че следва да приеме като писмено доказателство представеното становище от ЛКК при СБАЛЛС – София, както и да бъде даден ход по същество на делото, доколкото страните нямат искания за събиране на нови доказателства за нуждите на настоящото производство.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА писмено доказателство становище № 75 с рег. № 388/30.06.2015 г. на ЛКК при СБАЛЛС към затвора София.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адвокат П.: Моля да уважите молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава. Налице са процесуалните предпоставки на чл. 270 НПК, а именно наличие на нови обстоятелства за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека такава. Както обективно е възможно да се убедите в неговото тежко здравословно състояние налице е необходимостта същият да бъде приведен на лечение във външно медицинско заведение независимо от становището на ЛКК при СБАЛЛС – София.
Считам, че приетото становище на лекарската комисия не е обективно изготвено, предвид споделеното от подзащитния ми, че същият не е бил прегледан от въпросните медицински лица и становището е формално изготвено. Също така нито един от лекарите изготвили становището няма качество на съдов хирург, компетентен да се произнесе по това заболяване, а именно тробмофлебит, поради което моля да не се кредитира това становище.
Моля да приемете като ново обстоятелство продължаващото задържане под стража на подзащитния ми, а именно вече 6 месеца. Съдебното наказателно производство е към своя край и предходните две инстанции са събрали всички писмени и гласни доказателства, извършени са всички процесуално следствени действия и към този момент не е необходимо да се извършват нови такива.
Считам, че евентуално по-лека мярка за неотклонение не би попречила на подсъдимия по някакъв начин да въздейства манипулирайки свидетели. Считам, че най-адекватна мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми би била „домашен арест”. Следва да се има предвид, че подсъдимият е с установена самоличност и лична карта. Обстоятелството, че не се е явил пред първоинстанционния съд за разглеждане на делото по същество, не може да му се вмени във вина, тъй като същият е бил търсен и не е намерен, поради това, че тогава е бил в болнично заведение. Подсъдимият не се е укривал от органите на досъдебното производство и съдебните органи и независимо че е осъждан, същият е лице с невисока степен на обществена опасност, поради това, че не е висок интензитета на престъпното деяние. В случая намирам, че целесъобразна мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми е именно „домашен арест”, която би обезпечила интересите на наказателното производство като цяло и би попречила същият да се укрие и извърши нови престъпления, като тази мярка по тежест се явява адекватна на „задържане под стража”. Също така смятам, че следва да се даде възможност на подсъдимия да се лекува в извън болнично заведение, каквато възможност не би могла да бъде осъществена в затвора София.
Моля да измените мярката за неотклонение по отношение на подзащитния ми в по-лека такава, а именно „домашен арест”. Моля да постановите определението си в този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата на подсъдимия за неоснователна. Твърденията за влошено здравословно състояние не се установиха с представеното и прието като писмено доказателство становище на ЛКК към СБАЛЛС София. Това не са ново настъпили обстоятелства. Не се явява ново обстоятелство и твърдяното влошено здравословно състояние, а в случая се касае за хронични заболявания със значителна давност, за което е оказвана квалифицирана медицинска намеса и лечение, а именно в СБАЛЛС и в резултат на това състоянието му е било подобрено. Липсват основания за промяна в мярката за неотклонение. Следва да се отчете, че определената спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража” е последица именно от виновното му процесуално поведение и нарушаване на мярката за неотклонение „подписка”. Същият се е укрил и това е станало предпоставка, както за задочно производство пред първоинстанционния съд, така и за обявяването на същия за общодържавно издирване. Очевидно наличните хронични залоявания, с което аргументира искането си за изменение на мярката за неотклонение не са били пречка същият да напусне Република България и да се укрие от наказателна отговорност.
Липсват основания за изменение на определената мярка за неотклонение задържане под стража.
Подсъдимият А.: Прегледан съм от лекари в затвора, но искам съдов хирург да ми назначи лекарства за разреждане на кръвта, тъй като досега не са ми дали дори едно хапче, а аз имам инфектирани рани и досега не съм приет в болница. Моля съдът да се разпореди да бъда прегледан от съдов хирург, който да ми изпише нужните лекарства. Бил съм в болница и лекари са ми казвали, че с моите заболявания може да умра. Моля да се разпоредите да бъда прегледан от съдов хирург и да се лекувам, защото лекарите в затвора дори не са ми взимали кръв и не са ми назначавали лекарства.
Моля да обърнете внимание на исканията ми.
Съдът след съвещание, като се запозна с молбата на подсъдимия Д. А. за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража” в по-лека по вид, доводите на страните в днешното съдебно заседание, както и материалите по делото намира следното:
Производството е по реда на чл. 270 НПК. Съдът не може да обсъжда обоснованото предположение за авторството на деянието. Длъжен е единствено и само да прецени дали след последното произнасяне по въпросите касаещи мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия са настъпили нови обстоятелства и какво е тяхното отношение към въпросите за констатираните опасности, а именно от извършване на престъпление или укриване.
В настоящото наказателно производство последното произнасяне по молба на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение е в хода на въззивното производство пред Софийския апелативен съд, което е видно от протокол от 19.02.2015 г. След този период от време с молбата си подсъдимия релевира като нови обстоятелства според настоящия състав твърденията за влошено здравословно състояние. Също така съдебният състав намира, че ново обстоятелство се явява изминалото време. Именно тези две обстоятелства следва да бъдат преценени и съобразени в настоящото производство. При преценката дали следва да бъде уважена молбата на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека. По отношение на здравословното състояние на същия беше изискана и приета в днешното съдебно заседание справка становище от ЛКК при СБАЛЛС София, от която справка е видно, че при подсъдимия е установена диагноза „Пост флебитен синдром, атонични рани по двете подбедрици и наркомания – хероинов тип”. Заключението на тримата лекари от състава на ЛКК е, че при подсъдимия е налице дългогодишна хероинова зависимост, и от апликация на двата крака към настоящия момент е с атонични рани на подбедриците и получава амбулаторни документи и му се правят превръзки. В заключението си медиците сочат, че състоянието му позволява да пребивава в местата за лишаване от свобода и към момента не се нуждае от лечение във външно здравно заведение. От даденото заключение е видно, че независимо от констатираната диагноза при подсъдимия в условията на болницата при затвора София се провежда необходимото лечение и същият може да пребивава в местата за лишаване от свобода, както и че към момента не се нуждае от лечение във външно здравно заведение.
Неоснователно е възражението, че това заключение е дадено, без да бъде извършен преглед на подсъдимия, тъй като в становището изрично е отразено, че същият е бил прегледан на 30.06.2015 г. Преценка за специалността на лекарите определени и участвали в ЛКК не е от компетентността на настоящия съдебен състав. Същите са определени от ръководството на здравното заведение и не съществува съмнение в тяхната професионална компетентност относно изготвеното становище.
С оглед на горното се налага извод, че след последното произнасяне, при което въпросите за здравословното състояние на подсъдимия са били предмет на преценка и анализ от състав на Апелативния съд [населено място] не е настъпило влошаване на същото, което да изисква промяна на изпълняваната по отношение на него най-тежка мярка за неотклонение. Видно е, че необходимото лечение може да бъде провеждано в условията на болницата при затвора София. Съдебният състав не разполага с възможност да указва и задължава ръководството на затвора и болницата да предприема определени медицински грижи и дейности по отношение на подсъдимия. Негово право е да се обърне към затворническата администрация с лично искане за оказване на необходимата медицинска помощ тогава, когато той смята, че здравословното му състояние налага такава и съответно ръководството на затвора София и болницата към него са длъжни да осигурят необходимата помощ от вътрешно или външно здравно лечебно заведение.
По отношение на второто ново настъпило обстоятелство, а именно изминалото време на задържане, настоящия съдебен състав счита, че същото не се отразява на изводите за това, че разумните срокове, в които продължава задържането на подсъдимия А. не са нарушени независимо от започналото 2011 година наказателно производство продължаващо и към настоящия момент. Реалното задържане на подсъдимия А. е в срокове, които са абсолютно в границите на разумната продължителност и не водят до ограничаване и нарушаване на неговите права.
Още повече че изпълняваната в настоящия момент мярка за неотклонение „задържане под стража” е резултат и от неправомерното поведение на самия подсъдим, като същата е взета, след като той се е укрил и съдът е констатирал, че е налице продължаваща опасност от ново укриване. Към настоящия момент няма данни, които да мотивират извод, че опасността е отпаднала и да налагат изменение на мярка за неотклонение в друга по-лека по вид.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата на подсъдимия Д. К. А. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража” в друга по-лека по вид следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража” в друга по-лека такава.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: