2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
гр. С., 24.09.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. № 424 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С. Х.” ООД, гр. В., подадена от процесуалният му представител- адв. М. Р. срещу въззивно решение № 1523 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 1384/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2484/2009 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу К. З. К. иск за осъждане на ответника да заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД на дружеството сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения му преместваем павилион от метална конструкция, поставен върху държавна земя на междублоковото пространство на ъгъла на бул. ”Осми П. полк” и ул. “С.” в гр. В., предназначен за търговска дейност, за периода 1.10.2007 г. до 1.04.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2008 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК.
Ответникът К. З. К. не е подал писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съдът в настоящия състав взе предвид следното:
За да отхвърли предявеният от дружеството срещу К. К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел, че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска, а именно дружеството – ищец да е собственик на процесния павилион за ползването на който от ответника през претендирания период се иска присъждане на обезщетение в размер на 1500 лв. С влязло в сила решение по гр.д. № 7800/2007 г. на Варненския районен съд е отхвърлен предявеният от дружеството срещу К. иск с правно основание чл.108 ЗС, като неоснователен. Спорът относно обстоятелството дали ищцовото дружество е собственик на павилиона е разрешен и не може да бъде пререшаван, съобразно разпоредбата на чл.299 ГПК. След като ищецът не е собственик на вещта, същият не може да претендира присъждане на обезщетение за ползата от който бил лишен, от неоснователното й ползване от ответника.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В изложението касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за правосубектността на ответника като физическо лице и като едноличен търговец. Поддържа се, че ответник по иска е физическото лице К. К. и същият е осъден от районния съд в това му качество да заплати на дружеството обезщетение за ползване на павилиона без основание, а въззивната жалба е подадена от К. З. К., като управител и представител на ЕТ “К. К.-Карат 92”. Според касатора физическото лице има различна правосубектност от тази на едноличния търговец и подадената от лице, което не е страна по делото въззивна жалба е недопустима.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по въпроса, че едноличния търговец е физическо лице, като регистрацията му по Търговския закон няма за правна последица възникване на нов правен субект не е имало противоречие нито в постоянната практика на ВКС, нито в практиката по отделни казуси. За да отхвърли искът въззивният съд е приел, че дружеството не е доказало правото си на собственост върху процесната движима вещ, за която твърди, че е лишено от ползването й, което довело до обедняването му със сумата 1500 лв. Решаващият извод на съда за отхвърлянето на иска е липсата на титул на собственост у касатора, а не правосубектността на ответната страна.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос. За допустимоста на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се приема с разясненията дадени в ТР 1/2009 г. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по поставения правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или се иска с цел преодоляване на погрешна практика, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, с цел налагане на нова такава, или до тълкуване на правната норма. В случая не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1523 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 1384/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :