3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София, 24.09.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жанета Найденова
Членове: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 666 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 07.12.2009 г. по гр.д. № 8/2009 г. на Софийски градски съд са уважени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявени от Р. Г. К., М. Г. К. и Н. Г. К. против”БТК” Е., гр. С.. В решението е прието за установено, че общият на страните наследодател Г. Д. К. е починал в резултат на претърпяна на 22.06.2004 година трудова злополука, настъпила по време на изпълнение на работата му при ответника “Б.” Е.. Прието е, че ищците – съпруга и деца на починалия, са преживели тежко загубата му и продължават да страдат психически. За претърпените неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 30000 лева за преживялата съпруга Р. Г. К. – пенсионер към датата на постановяване на съдебния акт, живяла задружно и сплотено със съпруга си, изгубила и финансовата му подкрепа; 10000 лева за дъщерята на починалия М. К., родена 1976 г. и пребиваваща след смъртта на баща си в едно домакинство с майката и 5000лева за ответника Н. К. – син на общия наследодател, роден през 1973 г., който със семейството си живее постоянно в друго населено място. За разликата до предявения им размер от 60000 лева за Р. К. и по 40000 лева за М. Г. К. и Н. Г. К., исковете за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, в която исковете са отхвърлени за разликата до предявения им размер е постъпила от Р. Г. К., М. Г. К. и Н. Г. К.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос за размера на определените обезщетения, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 29 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 4279/2007 г.; решение № 933 от 05.11.2008 г. по гр.д. № 4297/1997 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1377 от 12.02.2009 г. по гр.д. № 966/2006 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и поради постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на съдилищата по процесуалния въпрос: съставлява ли представителната власт абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се, че въззивния съд е изменил първоинстанционното решение, намалявайки размера на обезщетението, присъдено на ищеца Н. К., произнасяйки се по нередовна жалба на ответника “Б.” Е., подадена от лице без представителна власт по отношение на дружеството.
Ответника по касация “Б.” Е. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доводът за наличие на противоречива практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик, настъпила в резултат на трудова злополука е неоснователен. Съобразно трайно установената практика на съдилищата, въззивният съд е изхождал от конкретните обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението – възрастта на починалия и на наследниците му, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, довело до смъртта на пострадалия, отношенията му с неговите близки, претендиращи обезщетение за преживените морални страдания. Съдът е съобразил обстоятелствата спрямо конкретната житейска ситуация, обусловили размер на обезщетение за неимуществени вреди, различен от определения в приложените съдебни актове, постановени при различна фактическа обстановка.
Повдигнатият от касаторите въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД не дава основание за допускане на касационно обжалване и при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ. По въпросът за обобщаване на практиката при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане, Върховният съд се е произнесъл с Постановление № 4 от 1968 г., съгласно което обезщетението се определя след преценката на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства – разбиране, което не налага осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия.
Процесуалният въпрос: съставлява ли представителната власт абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, не е обуславящ изхода на делото. Извън обстоятелството, че на пороци, свързани с ненадлежно представителство може да се позовава само страната, която твърди, че не е била надлежно представлявана, въззивната жалба на “Б.” Е. срещу решението на първоинстанционния съд е подадена при надлежно учредена представителна власт на подателя и от представляващия жалбоподателя изпълнителен директор Б. Москени – извлечение от търговския регистър за представителството на юридическото лице, приложено на л. 32 от въззивното производсво.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.12.2009 г. по гр.д. № 8/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ “г” отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: