ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
гр. София, бул.”Витоша” № 2, Наказателна колегия
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 112
София, 13.06.2017 година
Капка Костова – председател на първо наказателно отделение на Върховен касационен съд, като разгледах частна жалба на адв. И. П., в качеството му на защитник на подсъдимия М. Б. Т., с вх. № 5773/13.06.2017 г.,
УСТАНОВИХ:
Горепосочената частна жалба е подадена срещу определение от 12.05.2017г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия М. Т. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по – лека такава.
Искането на адв. И. П., защитник на подсъдимия М. Т., не е годно да образува производство пред ВКС, тъй като е процесуално недопустимо.
Видно от протокола на постановения и обжалван сега съдебен акт, производството е протекло по реда на чл. 270 от НПК – „Производство по мярката за неотклонение и други мерки за процесуална принуда в съдебното производство“.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от НПК предвижда, че определението по чл. 270, ал. 2 от НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Производството се развива пред въззивната инстанция, както е озаглавена и самата глава от Кодекса – „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определения и разпореждания“. Подсъдността на въззивния съд се определя предвид степента на съда постановил съдебния акт като първа инстанция. В настоящия случай искането за изменение на мярката за неотклонение е направено пред СГС, в хода на образувано въззивно производство по повод въззивна жалба от подсъдимия срещу първоинстанционната присъда. Определението по това искане, независимо, че е направено за първи път в хода на образуваното производство, е произнесено от СГС, който се явява и въззивен на постановилия първоинстанционната присъда съд. Следователно, по реда на глава двадесет и втора от НПК, на въззивен контрол /от окръжен или апелативен съд/ подлежат единствено определенията по чл. 270, ал. 2 от НПК постановени от първоинстанционния съд. НПК не предвижда нито повторен второинстанционен контрол, нито триинстанционен такъв за проверка на определенията за изменение на мярката за неотклонение в съдебното производство. Казано по друг начин, определението по чл. 270, ал. 2 от НПК, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция не подлежи на последващ контрол, нито от съответния апелативен съд, нито от Върховен касационен съд.
За пълнота на изложението следва да се отбележат случаите, в които ВКС е компетентен да се произнесе по отношение мярката за неотклонение „задържане под стража“. Това са случаите при постановяване на нова въззивна присъда /при спазване изискванията на чл. 309 от НПК/ и в изрично изброените в чл. 340, ал. 3 от НПК хипотези. Настоящият случай не попада в тези лимитативно изброени хипотези, а постановената мярка за неотклонение е загубила правното си значение, тъй като производството е приключило с окончателен, влязъл в сила съдебен акт.
Ето защо СГС незаконосъобразно е посочил в определението си, че същото подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 7 – дневен срок, а искането на жалбоподателят е недопустимо.
Поради гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховен касационен съд.
Препис от разпореждането да се изпрати за сведение на:
– осъдения М. Б. Т. – в Затвора – гр. София;
– адв. И. П. – на посочения в жалбата адрес;
– СГС.
Делото, ведно с настоящото разпореждане, да се върне на Районен съд–гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст