РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 127
София, 22.05.2019 година
Красимир Харалампиев – Председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах частна жалба от адв. Б. З., защитник на Г. Г. Г., срещу определение от 17.04.2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново по в.н.ч.х.д. № 60/2019 г. по описа на същия съд, с вх. № 4949/21.05.2019 г. на ВКС,
УСТАНОВИХ:
С присъда от 17.01.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 1088/2018 г. Районен съд – Велико Търново е признал подсъдимия Г. Г. Г. за виновен по обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Окръжен съд – Велико Търново с въззивно решение от 26.03.2019 г. постановено по в.н.ч.х.д. № 60/2019 г. потвърдил първоинстанционната присъда.
По молба на адв. Л. М., повереник на частния тъжител К. Г. А., на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът с отделно определение от 17.04.2019 г., се произнесъл по въпроса за разноските, тъй като това било пропуснато с решението. В определението е посочено, че същото подлежи на обжалване пред АС – Велико Търново.
По жалба от адв. Б. З., защитник на Г. Г. Г., срещу горното определение е образувано в.ч.н.д. № 164/2019 г. по описа на АС – Велико Търново, който от своя страна, с определение от 16.05.2019 г. е прекратил производството и е изпратил делото на ВКС, считайки същия за компетентен съд, който следва да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата.
В конкретния случай постановеното определение не е от категорията актове подлежащи на касационна проверка. Съгласно чл. 346, т. 3 от НПК на касационно обжалване подлежат определенията по чл. 306, ал. 1 от НПК, постановени от окръжния и апелативния съд, в случаите на нова присъда, докато настоящото определение не е от тази категория.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от НПК, предвижда, че определението за разноски по делото подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Производството се развива пред въззивната инстанция, както е озаглавена и самата глава от Кодекса – „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определения и разпореждания“. Подсъдността на въззивния съд се определя предвид степента на съда постановил съдебния акт като първа инстанция. В случай, че такова определение е постановено от районен съд се обжалва пред съответния окръжен съд. Когато обаче определението е постановено от въззивния съд съществуват следните възможности: ако определението е постановено в случай на нова присъда, то подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 346, т. 3 от НПК, но ако определението не е постановено в случай на нова присъда, то тогава не е уреден ред за неговото обжалване отделно от съдебния акт. Тук следва да се отбележи, че когато въззивният съдебен акт, с който съдът е следвало да се произнесе по въпроса за разноските не подлежи на касационен контрол, то и определението по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК не подлежи на такъв.
С оглед на горните изводи следва да се приеме, че ВКС не се явява компетентен да разгледа делото.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Препис от разпореждането да се изпрати на Г. Г. Г. и на адв. Б. З..
Делото да се върне на АС – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
са