РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 131
София, 14. 07. 2017 година
Капка Костова – председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих жалбата на А. А. срещу определение № 985 от 21.03.2017 г. по в.ч.н.д. № 4308/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с вх. № 6773 на ВКС от 11.07.2017 г.,
УСТАНОВИХ:
На 04. 11. 2011 г. Е. П. М. и Н. Б. Р.-М., лично са подали жалба в Софийската районна прокуратура с искане за съдействие по повод ограничаване на достъпа им до тяхна собственост от страна на Л. Д..
С постановление от 16. 01. 2012 г. прокурор при Софийската районна прокуратура е образувал досъдебно производство № ЗМ 180/2012 г. по описа на 01 РУ-СДВР (пр. пр. № 54726/2011 г. по описа на СРП), срещу Л. Д. за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
С нотариално заверени пълномощни с рег. № 25501 от 04. 07. 2008 г, том VII, акт № 11 и с рег. № 25499 от 04. 07. 2008 г, том VII, акт № 10 при помощник-нотариус по заместване М. М., при нотариус И. Д. (рег. № 039), Е. и Н. М. са упълномощили А. А. А. да ги представлява пред нотариус, съдебните власти, органи на местното самоуправление и местната администрация, данъчни служби и др., във връзка с подробно описаните в пълномощните недвижими имоти.
На 02. 09. 2015 г. А. А., в качеството си на пълномощник на Е. и Н. М., e упълномощила адв. Н. В. да я представлява и защитава по досъдебно производство № ЗМ 180/2011 г. по описа на 01 РУ-СДВР.
С постановление от 22. 02. 2016 г., прокурор при Софийската районна прокуратура е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 180/2012 г. по описа на 01 РУ-СДВР, образувано и водено срещу Л. Д. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК и при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Разпоредил е преписи от постановлението да се изпратят на Л. Д. и на А. А., в качеството й на пълномощник на жалбоподателите Е. и Н. М..
В това си качество, на 18. 05. 2016 г. А. А. е подала жалба в Софийски районен съд, с която на основание чл. 243, ал. 3 от НПК е атакувала постановлението от 22. 02. 2016 г. за прекратяване на наказателното производство.
На същата дата, 18. 05. 2016 година, с нотариално заверени декларации с рег. № 8717 и № 8718 от същата дата, при помощник-нотариус по заместване М. М. при нотариус И. Д., Н. М. лично и като пълномощник на Е. М., считано от тази дата, е прекратила действието на пълномощните с рег. № 25501 от 04. 07. 2008 година и с рег. № 25499 от 04. 07. 2008 година, подробно описани по-горе, както и на пълномощни с рег. № 10275 и № 10276 от 02. 11. 2015 година, и двете на нотариус С. Т., рег. № 065, всички издадени за А. А..
С определение от 17. 06. 2016 г., по ч.н.д. № 9632/2016 г. по описа на Софийски районен съд, постановлението за прекратяване на наказателното производство е потвърдено.
На 22. 07. 2016 година А. А. е подала жалба до Софийски градски съд срещу определението на СРС. Образувано е производство по реда на чл. 243, ал. 6 и 7 от НПК, по което съдът се е произнесъл с определение № 985 от 21. 03. 2017 година по в.ч.н.д. № 4308/2016 г., като е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на А. А. поради липсата на нейна активна процесуална легитимация и е отменил обжалваното определение на СРС поради наличие на същия порок и в производството пред този съд и без на разглежда определението по същество. В диспозитива на определението е посочил, че то подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 346, т. 4 от НПК.
На 04. 05. 2017 г., А. А., чрез СГС, е подала жалба срещу определението от 21. 03. 2017 година.
Подадената касационна жалба е процесуално недопустима, при следните съображения:
На първо място, прекратяването на наказателното производство от прокурора на основание чл. 243 от НПК подлежи на двуинстанционен контрол (арг. от чл. 243, ал. 7 от НПК). В случая, Софийският районен съд се е произнесъл с определение от 17. 06. 2016 г. по ч.н.д. № 9632/2016 г. и то е било атакувано пред въззивната инстанция. С определение № 985 от 21. 03. 2017 г. Софийският градски съд е оставил жалбата без разглеждане и е отменил съдебния акт на първоинстанционния съд, което изчерпва възможностите за редовен инстанционен контрол.
На следващо място, касационната жалба е подадена от лице, което не притежава активна правна легитимация за това. Както бе обсъдено по-горе, А. А. няма качеството на пострадал в това производство и не упражнява лични права, а е черпила правомощията си по силата на упълномощаването й от Е. и Н. М., до оттеглянето им на 18. 05. 2016 година.Това е сторено надлежно, с нотариално заверени декларации, като от посочената дата се счита прекратено действието на упълномощаването, а само то е предоставяло права на А. да извършва действия в рамките на производството, а такива към момента не са налице.
На следващо място, както вече бе посочено, проверката на постановленията за прекратяване на наказателното производство се изчерпва с двуинстанционен контрол, който вече е осъществен. Атакуваното определение не попада в кръга на актовете, визирани в чл. 346, т. 4 от НПК, независимо от посоченото в определението на СГС, защото то не може да дерогира закона. На проверка пред ВКС на това основание подлежат решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. В този обхват не попадат определенията, които се отнасят до съдебния контрол върху прекратяването на наказателното производство от прокурора. Те са включени в кръга на актовете, подлежащи на проверка по реда на извънредния способ за възобновяване на наказателните дела.
Поради това, въззивният съд е следвало да упражни правомощията си по чл. 351, ал. 4, т. 2 и т. 3 от НПК, като върне жалбата на А. А..
При изложените съображения
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство по жалбата на А. А. по в.ч.н.д. № 4308/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
Делото да се върне на Софийски градски съд за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на разпореждането указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
КАПКА КОСТОВА
см