РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 133
София, 19. 07. 2017 година
Капка Костова – Председател на Първо наказателно отделение във Върховен касационен съд, като разгледах искането на А. Т. М. постъпило с вх.№ 7066/18.07.2017 г. на ВКС за възобновяване на н.д. № 281/2017 г. по описа на Върховен касационен съд,
Установих:
С присъда № 75 от 18.07.2017 г. постановена по н.о.х.д. № 1432/2016 г. Окръжен съд – гр. Пловдив признал подсъдимият А. Т. М. за виновен за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия едно общо най – тежко наказание измежду наложените му.
Пловдивският апелативен съд с решение № 10 от 12.01.2017 г. постановено по в.н.о.х.д. № 464/2016 г. изменил първоинстанционната присъда, по отношение на размера на наложените наказания и приложил чл. 24 от НК, като увеличил определеното общо най – тежко наказание на подсъдимия М..
Така постановеният въззивен съдебен акт е бил проверен по касационен ред по жалба на подсъдимия А. М. чрез неговия защитник. С решение № 108 от 17.05.2017 г. постановено по н.д. № 281/2017 г., Върховният касационен съд изменил въззивното решение, като намалил определените наказания, респективно и общото най – тежко по чл. 23, ал. 1 от НК и намалил срокът на увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание спрямо подсъдимия. В останалата му част въззивният съдебен акт е бил оставен в сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК дела проверени по касационен ред не подлежат на проверка по реда на възобновяване и в конкретния случай направеното искане е недопустимо. В допълнение следва да се укаже, че Върховният касационен съд не може да ревизира постановен собствен съдебен акт.
С настоящото искане се изтъкват съображения и аргументи касаещи фактическата обстановка по случая, като се правят и възражения за процесуални нарушения във всички съдебни фази. Следва да се обърне внимание, че съдебните актове, които се атакуват са окончателни и не могат да бъдат предмет на последващ контрол. Относно възражението на осъдения, че производството пред първоинстанционнния съд неправилно се е развило и приключило по реда на съкратеното съдебно следствие е лишен от основание, защото А. М. изрично е дал съгласие делото да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като по този начин е приел изцяло за установени фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
С оглед гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с искането да се върне на Окръжен съд – гр. Пловдив.
Препис от разпореждането да се изпрати на А. Т. М. за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
/ К. Костова /
m.l.