Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 137
София, 20.07.2017 година
КАПКА КОСТОВА – председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах „искова молба“ на осъдения М. Й. и „молба“ на осъдения Ю. М., в които се съдържа искане за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 1026/2014 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с вх. № 7163 на ВКС от 19.07.2017 г.,
УСТАНОВИХ:
В „исковата молба“, представляваща искане за възобновяване, осъденият Й. релевира доводи и твърдения за новоустановени обстоятелства, от което имплицитно се извежда основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Изразява се недоволство от присъдата на Окръжен съд – Плевен, поради допуснати процесуални нарушения, във връзка с оценката на доказателствата, което е относимо към разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
С подадената до Апелативен съд – Велико Търново „молба” от осъдения М. на практика се изразява несъгласие с постановлението от 02.12.2016 г. на С. С. – зам. окръжен прокурор при Плевенска окръжна прокуратура, с което е оставена без уважение молбата на М. Й. за изготвяне на искане за възобновяване на н.о.х.д. № 1026/2014 г. на Окръжен съд – Плевен. Наведени са идентични съображения, като изложените в „исковата молба“ на другия осъден, относно авторството на извършеното престъпление и участието на други лица в него, относими към разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.
С присъда № 49 от 17.07.2015 г. по н.о.х.д. № 1026/2014 г. на Окръжен съд – Плевен подсъдимите М. Й. и Ю. М. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 , т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ /за Й./ и б. „б“ /за М./ от НК, като са осъдени на „доживотен затвор“.
С решение № 267 от 26.01.2016 г. по в.н.о.х.д. № 259/2015 г. Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил първоинстанционната присъда по отношение на М. Й. и Ю. М..
По повод подадени жалби от всички подсъдими срещу въззивното решение е образувано касационно производство. Върховният касационен съд е постановил решение № 136 от 20.07.2016 г. по н.д. № 467/2016 г., I н.о., с което е изменил въззивния съдебен акт само в частта относно наказанието на подсъдимия М. С., и е оставил в сила решението в останалата част.
1. Депозираното от осъдения Й. искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не е годно да инициира производство по Глава тридесет и трета от НПК, тъй като атакуваният акт вече е бил предмет на проверка по реда на Глава двадесет и трета НПК („Касационно производство”) по жалба на всички подсъдими и е бил подложен на контрол на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК.
Делата, които са проверени по касационен ред по жалба на подсъдимия (какъвто е настоящият казус), който прави и искането за възобновяване, не подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателни дела (per argumentum a contrario – чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК), с изключение на съдебните актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5 НПК, какъвто не е конкретният случай. По жалба на М. Й. е извършен касационен контрол, който дерогира възможността за последваща проверка отново по искане на същия осъден да се образува производство по реда на извънредния способ за проверка и контрол на влезли в сила съдебни актове с отправени възражения за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1-3 от НПК.
Подаденото от М. Й. искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 1-3 НПК е процесуално недопустимо, тъй като изхожда от лице, което не е активно легитимирано и няма процесуална възможност да инициират производство по възобновяване на наказателни дела. Съгласно императивната разпоредба на чл. 420, ал. 1 НПК, такова искане с горепосоченото основание може да направи единствено окръжният прокурор. В дискрецията на последния е да извърши преценка дали да образува наказателно производство, в хода на което да се установят нови обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото. След проведено разследване, окръжният прокурор би могъл да поиска възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК.
2. Депозираната „молба“ на осъдения М., адресирана до Апелативен съд – Велико Търново, съдържа единствено неговото недоволство от посоченото по-горе постановление на С. С. – зам. окръжен прокурор при Плевенска окръжна прокуратура. С нея не се претендира съдебен контрол по отношение на подлежащ на такъв контрол акт. Според съдържанието на молбата, неприложимо е производството и по реда на Глава двадесет и трета от НПК, и по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Изразеното недоволство срещу конкретния прокурорски акт няма как да бъде проверено по съдебен ред, още по-малко от ВКС.
С оглед изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд за възобновяване на н.о.х.д. № 1026/2014 г. на Окръжен съд – Плевен.
Делото да се върне на първоинстанционния съд – Окръжен съд – Плевен.
Препис от разпореждането да се изпрати на осъдените М. С. Й. и Ю. Х. М., за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
КАПКА КОСТОВА
см