Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. София, 15,12,2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 250 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1009/13.І.2009 г. на Т. С. Т. от гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адв. Я. Я. от АК- В. , против въззивното решение № 568 на Варненския ОС, ТК, от 20. ХІІ.2008 г., постановено по т. д. № 588/2008 г., с което е бил отхвърлен иска на Т. срещу Е. „Х”-гр. Варна с правно основание по „чл. 79, ал. 1, предл. ІІ-ро ЗЗД” – за осъждането на този ответник да му заплати сума в размер на 6 000лв., като обезщетение за претърпени вреди, произтекли от неизпълнено задължение по сключен помежду им договор за строителство и явяващи се част от платено на последния авансово възнаграждение за строително-монтажни работи /СМР/, които обаче той не бил извършил.
С определение 465 от 9 юли 2009 г., постановено по делото, касационният контрол е допуснат поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: разрешаване на процесуалноправния въпрос за правната квалификация на иска, предмет на облигационния спор, в противоречие с практиката на ВКС, че определянето й представлява служебно правомощие на решаващия съд, при упражняването на което той би могъл евентуално да сподели – без обаче никога да е обвързан, от предложена от ищеца квалификация на претенцията му в исковата молба.
Ответникът по касация Е. Х. С. Л. , действащ с фирмата „Х” – гр. В., не е ангажирал становище в откритото с.з. пред настоящата инстанция, различно от тезата в първоначалните негови писмени бележки за неоснователност на жалбата, подадена от Т.
Като взе предвид оплакванията и доводите по жалбата и извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Жалбата на Т. С. Т. от гр. В. е основателна.
Атакуваното въззивно решение е процесуално недопустимо. Съображенията за обезсилването му са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК докладът на председателя на състава на въззивния съд – като решаваща инстанция, задължително трябва да съдържа и „правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, както и на насрещните права и възраженията на ответника”. Това налага извод за недопустимостта на държаното от Варненския ОС определение № 1* от з.з. на 11.VІ.2008 г. по въззивното т. д. № 588/08 г. в частта му досежно задължаването на страните по спора да изразят становища по веднъж вече дадената от решаващия съд правна квалификация на иска, която той е определил при съпоставяне на обстоятелствената с петитумната част на исковата молба: за връщането на част от даденото на изпълнителя възнаграждение на отпаднало основание – в резултат от извършено разваляне на договора за строителство по силата на съдържащо се в исковата молба заявление за това и претендирано обезщетение, съответстващо на разликата между действително извършените и неизвършени СМР по този договор. Не е мислимо изходът на делото да се окаже обусловен от правна квалификация на исковата претенция, дадена не служебно от решаващия съд, а след като определянето й е било възложено от последния на ищцовата страна, която все пак изрично е заявила в своята уточнителна молба, че „не изменя основанието на иска си”. Наред с това се налага и констатацията, че необосновано в мотивите към обжалваното въззивно решене Варненският ОС е приел, че процесният договор от 9 октомври 2006 г. бил такъв за „продължително и поетапно изпълнение на строително ремонтни работи”. Освен, че ремонтни работи не са могли да бъдат уговаряни като предмет на процесния договор, който е „за строителство”, разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД свързва действие на развалянето за в бъдеще при двустранните договори, поставяйки ги в две категории: за продължително или за периодично изпълнение. В случая клаузите за плащане на различни части от възнаграждението при реализиране на отделни нива /коти/ от плана на постройката, са ирелевантни за характеристиката на процесния договор за изработка не само като такъв за продължително, но също и като сделка за периодично изпълнение. Напротив, данните по делото са били, че двуетажната къща, изграждането на която е било предмет на договора от 9. Х.2006 г., е имала предназначението да задоволи „неотложна жилищна нужда” на ищеца Т. и затова завършването й в груб строеж е следвало да се осъществи не по-късно от 3 /три/ месеца. В технологичен аспект, така уговореният между страните по сделката срок за изпълнение на СМР, не я характеризира като договор за продължително изпълнение. Неправилен /незаконосъобразен/ е поради това ключовият за изхода на спора извод на въззивната инстанция, че в случая развалянето на договора за строителство от 9. Х.2006 г. нямало обратно действие, а оттам – че не можело ищецът „да претендира репариране на вреди на договорно основание”. Категорично текстът на изр. 2-ро на чл. 88, ал. 1 ЗЗД разпорежда, че „кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора”, като не обвързва това с различното действие във времето на конститутивния ефект от развалянето на двустранните договори. Следвало е въззивният съд да съобрази не само, че предмет на предявения от Т. срещу Е. иск за обезщетяване на вреди, настъпили от неизпълнение на двустранен договор, какъвто по естеството си е този за изработка, но и данните по делото, че поради забавата на строителя изпълнението по него е станало безполезно за кредитора-възложител – тъкмо заради твърденията на последния в исковата му молба, че този конститутивен ефект е настъпил още преди подаването й /арг. чл. 87, ал. 2 ЗЗД/ – щом не е било спорно, че строителят с фирма „Х” бил вече „възстановил” на възложителя Т. към този момент сумата 2 000 лв. – като част от платеното му авансово възнаграждение от общо 10 000 лева.
С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро ГПК обжалваното въззивно решение ще следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС със задължителното за него указание да се произнесе по облигационната претенция на Т. Ст. Т. срещу Е. „Х” като по осъдителен иск, чието правно основание е в текста на чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро във вр. чл. 87,ал. 2 ЗЗД.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 568 на Варненския ОС, ТК, от 26.ІХ.2008 г., постановено по т. д. № 588/08 г.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС, който да се произнесе по делото като по иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Решение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по търг. дело № 250 по описа за 2009 г.