РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 149
София, 25.06.2018 година
КАПКА КОСТОВА – председател на първо наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах депозираните от подсъдимите П. В. С. и Г. В. В., искания за възобновяване на н.о.х.д. № 303/2011 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с вх. № 6295 от 25.06.2018 г.,
УСТАНОВИХ:
В подадените от осъдените П. С. и Г. В. искания се сочи като основание за възобновяване това по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, като от съдържанията им се извежда и основанието по т. 5 на същата разпоредба. И двамата претендират отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото на Окръжна прокуратура – Шумен, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
С присъда № 29/20.12.2012 г. по н.о.х.д. № 303/2011 г. по описа на Шуменския окръжен съд подсъдимите: 1. П. С. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 20, ал. 3 от НК (с пострадали П. Л. и Р. Р.) и по чл. 116, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК (с пострадал Б. Г.); 2. Г. В. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 20, ал. 3 от НК (с пострадали П. Л. и Р. Р.).
Със същата присъда подсъдимите са признати за виновни за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3 от НК, по чл. 131, ал. 1 от НК, по чл. 330, ал. 2 от НК, по чл. 333 от НК, по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 252, ал. 2 от НК.
На основание чл. 23 от НК съдът е определил на всеки от двамата подсъдими С. и В. едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор без замяна“.
С постановената от Апелативен съд – Варна нова присъда № 1 от 27.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 194/2013 г. подсъдимият П. С. частично е оправдан за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 20, ал. 3 от НК (с пострадал Б. Г.). С нея е изменен първоинстанционния съдебен акт в частта относно наложеното на подсъдимите П. С. и Г. В. наказания, като е определено за всеки от тях едно общо наказание „доживотен затвор“. В останалата част присъдата на първостепенния съд е потвърдена.
По жалби на подсъдимите С. и В. е извършена касационна проверка на присъдата по в.н.о.х.д. № 194/2013 г. и е постановено решение № 493 от 15.06.2015 г. на Върховния касационен съд, III н.о., с което същата е отменена в частите относно осъждането на подсъдимите П. С. и Г. В. за престъпленията по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 20, ал. 3 от НК (с пострадали П. Л. и Р. Р.), приложението на чл. 23 от НК, както и в гражданско-осъдителната й част, и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. В останалата част въззивният съдебен акт е оставен в сила.
При второто разглеждане на делото пред Апелативен съд – Варна е постановена присъда № 12/04.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 184/2015 г., с която спрямо подсъдимите П. С. и Г. В. е бил потвърден първоинстанционният съдебен акт.
По подадени касационни жалби от подсъдимите П. С. и Г. В. е образувано производство пред ВКС по реда на глава XXIII от НПК. Постановено е решение № 234 от 01.12.2017 г. по н.д. № 407/2017 г., II н.о., с което е изменена въззивната присъда на Апелативен съд – В., като подсъдимите П. С. и Г. В. са оправдани да са извършили престъплението по чл. 116 от НК с пострадал Р. Р. в съучастие с Р. С.. В останалата част присъдата е оставена в сила.
Постъпилите искания за възобновяване от осъдените С. и В. на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НПК са процесуално недопустими и не могат да послужат като основание за образуване на производство за възобновяване, поради следните съображения:
На първо място, атакуваният съдебен акт вече е бил предмет на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК. Извършеният касационен контрол изключва възможността за последващ такъв по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, тъй като производството по възобновяване не може да бъде образувано по искане на страната, чийто правен интерес е бил защитен по подадена от нея жалба по реда на касационното производство. В случая, осъдените П. С. и Г. В. са сторили точно това, като са депозирали жалби с релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, въз основа на които е било образувано касационно производство, финализирало с решение № 234 от 01.12.2017 г. по н.д. № 407/2017 г., II н.о.
Делата, които са проверени по касационен ред по жалба на подсъдимия, който прави и искането за възобновяване (както е в конкретния казус), не подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателни дела (per argumentum a contrario – чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК). Съществуват изключения от това правило, в хипотезите на чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5, изр. 2 от НПК, каквито в случая не са налице. По жалба на П. С. и на Г. В. е извършен касационен контрол, който не допуска последваща проверка по искане на същите осъдени.
На следващо място, въпреки че решението на върховната касационна инстанция е с изменителен диспозитив, то не попада в обхвата на чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, който акт би подлежал на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
За да е налице визираната хипотеза, е необходимо ВКС да е постановил решение, с което да е изменил присъдата, с прилагане на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В настоящия казус съдът е изменил второинстанционния съдебен акт, като е оправдал подсъдимите С. и В. да са извършили престъплението по чл. 116 от НК, с пострадал Р. Р., в съучастие с подсъдимия С., но не и с прилагане на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление.
На последно място, следва да се отбележи, че конкретният случай е и извън хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 354, ал. 5 от НПК. За да има процесуалната възможност осъденият да се позове на това основание, е необходимо делото да е било разгледано от ВКС по касационен ред за трети пореден път, при което съдът да е упражнил правомощията си на въззивна инстанция. В случая тези предпоставки не са налице.
Посоченото в искането основание по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК също не позволява образуване на производство по реда на възобновяването, тъй като не изхожда от процесуален субект, който притежава активна легитимация и следователно няма право да иска възобновяване на наказателно дело.
Правомощието по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК да поиска възобновяване на основание решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, имащо съществено значение за делото, принадлежи само и единствено на главния прокурор. Освен това, решението на ЕСПЧ следва да е постановено във връзка с конкретното дело, а настоящият случай не е такъв.
С оглед изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред ВКС за възобновяване на н.о.х.д. № 303/2011 г. на Окръжен съд – Шумен.
Делото да се върне на първоинстанционния съд – Окръжен съд – Шумен.
Препис от разпореждането да се изпрати на осъдените П. В. С. и Г. В. В., за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
КАПКА КОСТОВА
см