РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 176
София, 31.07.2019 година
Галина Тонева – Председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах частна жалба с вх. № 7301/31.07.2019 г. по описа на ВКС на подсъдимия А. Т. Ч., срещу протоколно определение от 22.07.2019г. по внохд № 75/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив,
УСТАНОВИХ:
С частната жалба се иска образуване на производство по чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 2 от НПК, срещу определение на Апелативен съд – Пловдив, постановено на 22.07.2019г. по внохд № 75/2019г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия А. Т. Ч. за промяна на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по – лека.
Намирам, че ВКС е сезиран с недопустимо искане за образуване на производство пред настоящия съд.
Оспореният пред ВКС съдебен акт е постановен по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК (потвърждаването на мярката за неотклонение на подсъдимия Ч. е направено по повод поредна молба на същия за изменение на мярката за неотклонение и е мотивирано с ново обстоятелство – промяна в здравословния му статус). Тази категория определения на въззивния съд не подлежат на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от НПК предвижда, че определението по чл. 270, ал. 2 от НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора, неприложима към касационните процедури. Производството по обжалване и протестиране в такива хипотези би могло да се развие само пред въззивната инстанция, както е озаглавена и самата глава от НПК. На проверка по реда на глава двадесет и втора от НПК (осъществявана от окръжен или апелативен съд) подлежат определенията по чл. 270, ал. 2 от НПК, постановени от съответния първоинстанционен съд, а не и тези, постановени от въззивния съд. Това законово разрешение не ограничава правата на подсъдимия, тъй като въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство при промяна на обстоятелствата, относими към задържането.
В разглеждания случай Апелативен съд – Пловдив правилно е посочил в определението си, че същото не подлежи на обжалване. Неправилно е обаче разбирането на жалбоподателя за приложението на разпоредбата на чл. 341, ал. 2, както и на чл. 270, ал. 4 от НПК. Видно от протокола от съдебно заседание на 22.07.2019 г. по внохд № 75/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е, че производството пред съда все още не е приключило (липсва постановена присъда или решение), а делото е насрочено за разглеждане на 20.09.2019г., с оглед молба от защитата на подсъдимия Ч. за изменение на мярката му за неотклонение. При това развитие на делото, въпросът за изменение на мярката за неотклонение подсъдимият Ч. може да поставя по всяко време на съдебното производство единствено пред Апелативен съд – Пловдив и само при промяна на обстоятелствата, относими към задържането му.
По изложените съображения,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ОТКАЗВАМ образуване на касационно частно производство пред ВКС по частната жалба на подсъдимия А. Т. Ч., с вх. № 7301/31.07.2019 г. по описа на ВКС.
Препис от настоящето разпореждане да се изпрати на подсъдимия А. Т. Ч..
Делото, ведно с препис от настоящето разпореждане да се върне на Апелативен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст