РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 18
София, 14.02.2020 година
Галина Тонева – председател на второ наказателно отделение във Върховен касационен съд, като проверих частната жалба и молбата за оттегляне на частната жалба от подсъдимия Р. П. Р. чрез неговите защитници адвокат Е. Я. и адвокат Й. Л., с вх.№ 1220/14.02.2020 г. на ВКС срещу определение на Пловдивски апелативен съд, постановено в съдебно заседание на 06.02.2020 г. по в.н.о.х.д. № 650/2019 г.,
УСТАНОВИХ:
С горепосоченото определение, на основание чл. 66, ал. 1 от НПК, е изменена взетата спрямо подсъдимия Р. П. Р. мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“.
Постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване пред ВКС, поради което депозираната частна жалба и молбата за нейното оттегляне са недопустими.
Разпоредбата на чл.270, ал.4 от НПК предвижда, че определението по чл.270, ал.2 от НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава двадесет и втора, неприложима към касационните процедури. Производството се развива само пред въззивната инстанция, както е озаглавена и самата глава от кодекса – „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията“. Подсъдността на въззивния съд се определя предвид степента на съда, постановил съдебния акт като първа инстанция. В настоящия случай мярката за неотклонение е заменена по реда на чл. 66 от НПК от Пловдивски апелативен съд в хода на образувано въззивно производство. Това определение, независимо, че е постановено за първи път от Апелативен съд – Пловдив, не подлежи на касационна проверка. По реда на Глава двадесет и втора от НПК, на въззивен контрол (от окръжен или апелативен съд) подлежат единствено определенията по чл.270, ал.2 от НПК, постановени от първоинстанционния съд. Това законово основание не ограничава правата на подсъдимия, тъй като въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство при промяна на обстоятелствата, относими към задържането.
Предметът на касационно обжалване и пределите на касационната проверка са очертани в разпоредбите на чл. 346 и чл. 347 от НПК, като единствено определението на въззивния съд по чл. 340, ал. 3 от НПК, може да бъде предмет на касационен контрол. Настоящият случай не е такъв.
Предвид депозираната на основание чл. 344 от НПК молба от подсъдимия чрез защитниците му за отмяна на атакуваното определение, делото следва да се върне на Апелативен съд – Пловдив за разглеждането ?.
С оглед на гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд.
Делото да се върне на Пловдивски апелативен съд.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на адвокат Е. Я., адвокат Й. Л. и Р. П. Р. за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ГАЛИНА ТОНЕВА
КГ