О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 15,03,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 871 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4385/20.VІІ.2009 г. на „Т” ЕООД-гр. Стара З. , подадена против решение № 145 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 11.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 292/09 г., с което са били изцяло отхвърлени предявените срещу „Т” ООД-гр. Ст. З. в условията на обективно съединяване искове с правно основание по чл. 59 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: за присъждане на сума в размер на 40 743.88 лв. като обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот /сервизна база/, продължило след прекратяване на наемен договор в периода от 1.ІХ.2004 г. до 1.ІХ.2008 г., както и за заплащането на сума в размер на 2 639.30 лева – мораторна лихва върху горепосочената главница.
Оплакванията на търговеца-касатор са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му и – независимо от инвокираният довод за допуснати процесуални нарушения, да бъде постановен съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, който да бъдел идентичен по смисъл и съдържание с решението на първостепенния съд в неговата осъдителна част, а също и да се присъдят в полза на касатора всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Т” ЕООД-гр. Ст. З. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правната квалификацията на иск за неоснователно обогатяване /дали тя да е по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД/, който бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката, но едновременно с това същият бил релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото.
Ответното по касация „Т” ООД-гр. Ст. З. , не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Т” ЕООД-гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване по релевирания от касатора процесуалноправен въпрос, са следните:
Не е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като още със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 8 на ППВС № 1/28.V.1979 г. „по някои въпроси на неоснователното обогатяване” е било последователно изяснено, че субсидиарен е само искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не и исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „нито въобще с друг иск”. Докато в процесния случай твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба на „Т” ЕООД-гр. Ст. З. са били в насока на продължило от страна на бившия негов наемател „Т” ООД-гр. Ст. З. ползване и след противопоставянето му /като наемодател/, считано от 1.ІХ.04 г., на процесната сервизна база с пространство от 488 кв.м. в землището на с. К., община-гр. Раднево. Това поставя въпрос бил ли е разгледан от въззивната инстанция точно този иск, с който тя е била надлежно сезирана и чиято правна квалификация по свой служебен почин е следвало да изведе от данните по исковата молба, а оттам – допустимо ли е обжалваното пред ВКС въззивно решение или е налице негов порок по смисъл на чл. 281, т. 2 ГПК. В този смисъл налице е е въпрос, който е от значение не само за точното прилагане на закона, но също така и за развитие на правото, толкова повече, че съгласно т. 1 от задължителното за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно „или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 10.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 292/09 г.
У К А З В А на касатора „Т” ЕООД-гр. Ст. З. чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. П от АК-Ст. Загора, че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи документ за внесена по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 867.66 лв. /осемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/, като в случай на неизпълнение на това указание настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежно внасяне на така определената допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на първото отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито с.з. с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 871 по описа за 2009 г.