РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 20
гр. София, 15.01.2019 година
Красимир Харалампиев – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, като проверих подаденoтo искане, наименувано „жалба“, с вх. № 127 от 08.01.2019 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик, и приложеното към него искане, с вх. № 10742 от 18.12.2018 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик, от осъдения Л. М. Т. за възобновяване на н.о.х.д. № 333/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, с вх. № 419 от 14.01.2019 г. по описа на ВКС
УСТАНОВИХ
С присъда № 34 от 20.06.2014 г. по н.о.х.д. № 333/2013 г. Окръжният съд – гр. Пазарджик е признал за виновен подсъдимия Л. М. Т. в извършването на две престъпления, както следва – за деяние, извършено на 14.08.2010 г., в [населено място], на основание чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК – е осъдил подсъдимия на 2 години лишаване от свобода;
– за деяние, извършено за времето от 13.08.2010 г. до 14.08.2010 г., в [населено място], [населено място] и [населено място], на основание чл. 244, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – е осъдил подсъдимия на 5 години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; – на основание чл. 23 от НК на подсъдимия е било наложено едно общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален общ режим. С решение № 81 от 22.06.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 125/2015 г., Апелативният съд – гр. Пловдив потвърдил присъдата на Окръжен съд – гр. Плевен. С решение № 449 от 28.01.2016 г. по к.н.д. № 1208/2015 г. по описа на ВКС, първо н.о., образувано по касационни жалби на подсъдимия Л. Т. и на неговия упълномощен защитник, след като е била извършена касационна проверка на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, въззивното решение е било изменено като наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл. 244, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК било намалено от 5 години на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, респективно било намалено и определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание от 5 години на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Искането на осъдения Л. М. Т. за възобновяване на производството по наказателното дело не може да инициира производство пред ВКС по реда на Глава тридесет и трета от НПК, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК наказателното дело се възобновява, когато съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се иска отмяната.
В случая, въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната първоинстанционна присъда, e проверяванo по касационен ред, с оглед на което искането за възобновяване, подадено от осъдения, се явява недопустимо.
Също така, в случая с постановеното решение № 449 от 28.01.2016 г. по к.н.д. № 1208/2015 г. по описа на ВКС, първо н.о., не е налице произнасяне при условията на чл. 354, ал. 2, т. 2 или ал. 5 от НПК, което да даде възможност за отправяне на искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК на този съдебен акт. В началото на настоящото искане, наименувано „жалба“, с вх. № 127 от 08.01.2019 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик, е посочено, че същото е насочено срещу разпореждане от 20.12.2018 г. на съдия от първоинстанционния съд (ОС – гр. Пазарджик), който впоследствие след постъпване на искането е администрирал същото, ведно с делото, съгласно чл. 424, ал. 3, вр. 2, вр. ал. 1 от НПК. С въпросното разпореждане на съдията от окръжния съд, изготвено по повод на постъпило искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, подадено от осъдения на 18.12.2018 г., с вх. № 10742 от 18.12.2018 г. на ОС – Пазарджик /с копие до окръжна прокуратура с вх. № 1694/10 от 18.12.2018 г. на ОП – Пазарджик/, е посочено, че към момента на постановяване на разпореждането от 20.12.2018 г., в съда не е постъпвало искане от прокуратурата за възобновяване на н.о.х.д. № 333/2013 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик, а при постъпване на такова, делото ще бъде изпратено на компетентния съд.
В първоначалното си искане до окръжния съд, а и в настоящото си искане, наименувано „жалба“, Л. Т. се позовава на основанията за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, но осъденият не е процесуално легитимиран да отправя искания на тези основания. Компетентен да отправя искане на тези основания е съответният окръжен прокурор, съгласно чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, след проведено надлежно разследване по смисъла на НПК.
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване по реда на Глава тридесет и трета от НПК пред ВКС по така постъпилото искане с посочените в него основания, наименувано „жалба“, подадено от осъдения Л. М. Т. за възобновяване на н.о.х.д. № 333/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, с вх. № 419 от 14.01.2019 г. по описа на ВКС.
Делото, ведно с искането, да се върне на Окръжен съд – гр. Пазарджик.
Да се уведоми за разпореждането Л. М. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
АН / КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ /