О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. София, 06.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2591 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
А. М. Р., чрез пълномощника му адв. Ив. И. обжалва в срок въззивното решение № 60 от 30.01.2013 год. по гр. д. № 598/2012 год. на Софийския окръжен съд в частта му, с която след отмяна на допълнителното първоинстанционното решение е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между Р. М. Д. и А. М. Р. на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. 8 по плана на [населено място], Софийска област, заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ 20 кв. м. и стопанска сграда с площ 21 кв. м., при описаните в решението граници, при равни дялове между съделителите.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, позовавайки се на решението на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено това по гр. д. № 402/2008 год. на Разложкия районен съд и решение от 15.04.2011 год. по гр. д. № 16/2011 год. на Плевенския окръжен съд, в които въпросът за нищожността на дарението, извършено от единия съпруг в хипотезата на вписан в нотариалния акт документ за дадено съгласие от неучаствалия в сделката съпруг е разрешен в противоречив смисъл на приетото в обжалваното въззивно решение. В тях е прието, че нотариалният акт има формална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за времето, мястото, присъствието на страните и относно представените при сключване на сделката документи, поради което и по този въпрос е налице противоречиво произнасяне.
В изложението си касаторът се позовава на противоречие и с решение № 70 по гр. д. № 65/80 год. ОСГК на ВС по въпроса за придобивната давност, без да се излагат конкретни съображения, нито е представена цитираната съдебна практика.
Ответницата по касация Р. М. Д., чрез пълномощника й адв. З. Н., оспорва касационната жалба като недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, поради което и моли то да не бъде допускано. Претендира и заплащане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да допусне съдебна делба между страните на спорния имот, въззивният съд приел, че същият не е изключителна собственост на ответника, сега касатор, тъй като той не е установил по делото наличието на дадено в необходимата форма, съгласно чл. 13, ал. 7 СК /68 год., отменен, съгласие на съпругата на дарителя за дарението по нот. акт № */75 год., на което се позовава в становището си за неоснователност на иска за делба на този имот. Нотариалният акт не съдържа удостоверително изявление относно формата на съгласието на неучаствалата в сделката съпруга на дарителя, поради което и в доказателствена тежест на ответника е било установяване на обстоятелството за наличие на съгласие при спазване на надлежната форма за това – писмена, с нотариално заверен подпис. Поради липса на доказателства за това и при наличието на ангажирани от другата страна такива за липса на заверка на подписа на съпругата Е. Д. В. в книгите за заверка на подписи в съда в периода 1.01.-26.05.75 год. въззивният съд приел, че дарението е нищожно и не е породило вещнотранслативен ефект и имотът е останал сънаследствен между страните, като намерил възражението на ответника за придобивна давност, макар и направено в срок, за неоснователно – липсват представени доказателства за промяна на намерението на сънаследника да свои имота само за себе си, както и да е отблъсквал владението на останалатие сънаследници, поради което съдът допуснал делбата на спорния имот.
Следователно, обуславящият изхода на спора въпрос е този, свързан с доказателствената сила на нотариалния акт, обективиращ дарението относно установяване наличието на предпоставките по чл. 13, ал. 7 от отменения СК от 1968 год., при действието на който е сключена сделката.
Разрешението в представената съдебна практика е противоречиво – съдилищата са приели, че нотариалният акт се ползва с формална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса и за представените при сключване на сделката документи, поради което и при необорването й същата следва да се зачете, като се приеме, че описаните в акта документи, в т. ч. и декларацията за съгласие по чл. 13, ал. 7 СК/68 год. е налице.
Поради горното е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е допусната делба на УПИ * в кв. 8 по плана на [населено място], Софийска област, с построените в него паянтова жилищна сграда с площ 20 кв. м. и стопанска сграда с площ 21 кв. м., като доводът на ответницата за приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК е неоснователен – липсват данни за изключване на касационен контрол на решението в обжалваната му част поради цена на иска под предвидения минимален размер.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 60 от 30.01.2013 год. по гр. д. № 598/2012 год. на Софийския окръжен съд в частта му, с която е допусната делба на УПИ * в кв. 8 по плана на [населено място], Софийска област, с построените в него паянтова жилищна сграда с площ 20 кв. м. и стопанска сграда с площ 21 кв. м., по касационната жалба на А. М. Р., чрез адв. Ив. И..
Указва на А. М. Р. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС и представи вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: