Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр.София,29.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3599 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Ш. срещу решение № 106 от 18.04.2008 г. на С. окръжен съд, първи граждански състав, постановено по гр.д. № 546 от 2007 г., с което е отменено решение № 181 от 15.01.2007 г. на С. районен съд по гр.д. № 578 от 2006 г. и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Д. В. Ш. срещу О. С. З. и Д. ч. МРРБ и О. у. на О. С. З. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на Ш. върху недвижим имот, представляващ част от партерния етаж от жилищна сграда със самостоятелен вход, състояща се от две стаи с източно изложение, салонче, килер, кухня, санитарен възел, обща част на етажа до входа, заедно с избата под сградата и 120/360 ид.ч. от дворното място с площ от 360 кв.м., представляващо част от парцел **** в кв.9а по действащия към 1962 г. план на гр. С., а по сегадействащия план- част от парцел ****а от кв.9, намиращо се на бул.”Ц” № 132 в гр. С..
В касационната жалба се твърди, че решението е направилно като постановено в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмена молба от 19.01.2010 г. пълномощникът на ответника по жалбата О. С. З. оспорва същата.
Ответникът Д. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, след проверка на посочените основания за касация на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 206 от 08.12.2008 г. на ВКС, Пето г.о.
За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от касатора установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил отчужден от собственика с решение № 37 от 01.08.1960 г. на основание чл.55а от ЗПИНМ /отм./ е станал собственост на общината по силата на самото решение за отчуждаване, без оглед на това дали е изплатено обезщетение на собственика. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.55а от ЗПИНМ /отм./ е специална разпоредба, която изключва приложението на разпоредбата на чл.39 от ЗПИНМ /отм./, поради което отчуждаването на имот по реда на чл.55а от ЗПИНМ /отм./ настъпва по силата на влязлото в сила решение за отчуждаване, а не след заплащането на обезщетение за отчуждения имот. От момента на решението по чл.55а от ЗПИНМ /отм./ имотът е станал общинска собственост и с оглед съществуващата забрана в чл.86 от ЗС не е можел да бъде придобит по давност до 01.06.1996 г. А от 01.06.1996 г. до момента на постановяване на решението на окръжния съд не били изминали 10 години с оглед разпоредбите на пар.1 от ЗД на ЗС, ДВ бр.46 от 06.06.2006 г. и изменения на този параграф, публ. в ДВ бр.105 от 2006 г. и бр.113 от 2007 г., според които придобивната давност за държавни и общински имоти се спира от 01.06.2006 г. до 31.12.2008 г.
С определение № 206 от 08.12.2008 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: дали нормата на чл.55а от ЗПИНМ /отм./ урежда един специален ред за отчуждаване на имоти, който изключва посоченият в чл.39 от ЗПИНМ /отм./ ред за отчуждаване след заплащане на обезщетение /конкретно дали отчуждаването на имот на основание чл.55а от ЗПИНМ /отм./ настъпва с влизане в сила на заповедта за отчуждаване или след заплащане на обезщетението за този имот, както изисква разпоредбата на чл.39 от ЗПИНМ след изменението и с ДВ бр.54 от 1956 г./.
По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./, в редакцията му след изменението с И. бр.54 от 1956 г., имотите, които се отчуждават за мероприятия по улично-регулационен план /за нуждите на Д. , общините, другите държавни учреждения, държавните предприятия, кооперации, политически и други обществени организации/ стават собственост на Д. от момента на изплащане на определеното за тези имоти обезщетение. Съгласно чл.55а от ЗПИНМ /нова И. бр.54 от 1956 г./, имотите, отчуждени за държавно и групово жилищно строителство, се отчуждават с решение на ИК на ОНС или ГНС. Нормата на чл.55а от ЗПИНМ /отм./ е специална по отношение на нормата на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./, тъй като урежда един специфичен случай на отчуждаване за конкретно посочени в нея мероприятия по улично-регулационния план- за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. Поради това и допустимо е тази специална норма да урежда друг начин на отчуждаване, различен от този, посочен в чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./- по силата на самата заповед за отчуждаване, а не след заплащане на обезщетение за отчуждения имот. Действително и в този случай, съгласно чл.55б от ЗПИНМ /отм./ Д. дължи обезщетение на бившите собственици за отчуждения им имот, но заплащането на това обезщетение не е елемент от фактическия състав на придобиването на правото на собственост на Д. върху отчуждения имот. В този смисъл е и практиката на съдилищата, обективирана в решение № 1* от 11.10.1969 г. по гр.д. № 1* от 1969 г. на ВС, Първо г.о., решение № 1* от 21.10.1971 г. по гр.д. № 851 от 1971 г. на ВС и решение № 2* от 02.02.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о.
С оглед на това разрешение на поставения по делото съществен материалноправен въпрос, решението на въззивният съд в частта, с която е прието, че процесният имот е бил отчужден от ищеца още с решението на ИК на ГНС-гр. С. З. по протокол № 37 от 01.08.1960 г., е правилно. В него правилно е приложен материалния закон /разпоредбата на чл.55а от ЗПИНМ /отм.//, като е прието, че отчуждаването на процесния жилищен имот е настъпило по силата на решението на ИК на ГНС-С. З. , а не след заплащане на обезщетение на бившия собственик. Предвид на това възстановяването на собствеността върху този имот е можело да бъде извършено само по административния ред, предвиден в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В случая ищецът Д е предявил искане за възстановяване на собствеността по този ред и по това негово искане със заповед на К. на О. С. З. № 651 от 16.04.1999 г. на ищеца е възстановено правото на собственост върху процесния жилищен имот.
Неправилно е прието от въззивния съд обаче, че ищецът не си е възстановил правото на собственост по реда на горепосочения закон, тъй като заповедта от 16.04.1999 г. била нищожен административен акт. По въпроса за валидността и законосъобразността на горепосочената заповед въззивният съд се е произнесъл извън границите на своята компетентност: Действително, гражданският съд може да осъществява инцидентен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на административните актове, но само ако тези актове се противопоставят в гражданското производство на лице, което не е участвало като страна в административното производство по издаването и обжалването на акта /в този смисъл е както съдебната практика, така и изричната вече разпоредба на чл.17, ал.2 от ГПК, както и приетото в решенията от 12.01.2006 г. и от 14.06.2006 г. на Е. съд по правата на човека, постановени по жалби вх. № 4* от 1999 г. и № 6* от 2001 г. по делото К. и др. срещу България/. В настоящия случай ответната община С. е била страна в административното производство по издаването на заповед № 651 от 16.04.1999 г., с която на ищеца е било възстановено правото на собственост върху процесната сграда /заповедта е била издадена от К. на тази община/. Тази заповед е била обжалвана и отменена от административния съд в друга нейна част /тази, касаеща само дворното място/. Поради това участвалата в това административно производство О. н. право в настоящото гражданско производство да противопоставя възражения за нищожност или незаконосъобразност на издадения в административното производство административен акт и съответно гражданският съд в настоящото производство между същите страни /заявителя по административното производство Д. Ш. и О. С. З./ не е компетентен да осъществява инцидентен съдебен контрол върху този административен акт, а е длъжен да го зачете.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че ищецът Д е възстановил правото си на собственост върху процесната част от жилищната сграда /без дворното място/ по силата на заповед № 651 от 16.04.1999 г., поради което предявеният от него установителен иск за собственост върху този имот срещу О. С. З. следва да бъде уважен. Поради това и на основание чл.293, ал.1 от ГПК решението на въззивния съд по иска срещу О. С. З. за горепосочения имот следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново решение за уважаване на иска.
По отношение на Д. решението на въззивният съд е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено поради следното: Д. не е обжалвала решението на първоинстанционния съд и то е влязло в сила по отношение на нея. Д. не е и необходим другар на О. С. З. по предявения от Д. Ш. установителен иск за собственост, поради което в образуваното по жалба само на О. въззивно производство въззивният съд не е имал право да изменя решението на първоинстанционния съд и по отношение на необжалвалия ответник- Държавата.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 106 от 18.04.2008 г. на С. окръжен съд, първи граждански състав, постановено по гр.д. № 546 от 2007 г. В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение № 181 от 15.01.2007 г. на С. районен съд по гр.д. № 578 от 2006 г., постановено срещу Д. , и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Д. В. Ш. срещу Д. ч. МРРБ и О. у. на О. С. З. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
ОТМЕНЯ решение № 106 от 18.04.2008 г. на С. окръжен съд, първи граждански състав, постановено по гр.д. № 546 от 2007 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ по отношение на О. С. З., че Д. В. Ш.- ЕГН ********** от гр. С., бул.”С” № 132-а е собственик на недвижим имот, представляващ част от партерния етаж от жилищна сграда със самостоятелен вход, състояща се от две стаи с източно изложение, салонче, килер, кухня, санитарен възел, обща част на етажа до входа, заедно с избата под сградата, която е построена в парцел **** в кв.9а по действащия към 1962 г. план на гр. С., а по сегадействащия план- в парцел ****а от кв.9, намиращ се на бул.”Ц” № 132 в гр. С..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.