ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
гр.София, бул. „Витоша”, № 2, Съдебна палата, факс 987 60 24
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 224
София, 02.10.2018 година
Красимир Харалампиев – Председател на Трето Наказателно отделение във Върховен касационен съд, като проверих частната жалба от адвокат А. К. А. от САК служебен защитник на подсъдимия И. М. А., постъпила с вх.№8838/01.10.2018 г. на ВКС срещу определение на Софийски градски съд, постановено в съдебно заседание на 21.09.2018 г. по в.н.о.х.д. № 3032/2018 г.,
Установих:
С горепосоченото определение, на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия И. М. А.. Посоченото обстоятелство в жалбата, че спрямо подсъдимия А. на по-ранен етап е била взета мярка за неотклонение „подписка“, е невярно.
Постановеният съдебният акт не подлежи на обжалване пред ВКС, поради което депозираната частна жалба е недопустима.
Разпоредбата на чл.270, ал.4 от НПК предвижда, че определението по чл.270, ал.2 от НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава двадесет и втора, неприложима към касационните процедури. Производството се развива само пред въззивната инстанция, както е озаглавена и самата глава от Кодекса – „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определения и разпореждания“. Подсъдността на въззивния съд се определя предвид степента на съда постановил съдебния акт, като първа инстанция. В настоящият случай вземането на мярката за неотклонение е направено пред Софийски градски съд, в хода на образувано въззивно производство по повод протест на прокуратурата срещу първоинстанционната присъда. Това определение, независимо, че е постановено за първи път, е произнесено от Софийски градски съд, който се явява и въззивен на постановилия първоинстанционната присъда съд. Следователно, по реда на Глава двадесет и втора от НПК, на въззивен контрол (от окръжен или апелативен съд) подлежат единствено разпорежданията по чл.270, ал.2 от НПК, постановени от първоинстанционния съд. Това законово основание не ограничава правата на подсъдимия, тъй като въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство при промяна на обстоятелствата, относими към задържането.
Предметът на касационно обжалване и пределите на касационната проверка са очертани в разпоредбите на чл. 346 и чл. 347 от НПК, като единствено определението на въззивния съд по чл. 340, ал. 3 от НПК, може да бъде предмет на касационен контрол. Настоящият случай не е такъв.
С оглед на гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд.
Делото, ведно с частната жалба, да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по в.н.о.х.д. №3032/2018 г.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на адвокат А. К. А. от САК и И. М. А. за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
m.l.