О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 60 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ф. П. от гр. Б. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 26.02.2008г. по гр.д. №650/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК като поддържа,че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,съдържаща се в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС, решение №2308/15.12.1994г. на ВС,ІІІ ГО,решение №2236/08.07.1982г. на ВС,ІІ ГО по гр.д. №1798/1982г.,решение №422/18.07.1997г. на 5 членен състав на ВКС по гр.д. №250/1997г.,решение на ВКС,ІV ГО от 22.10.2004г. по гр.д. №1682/2003г.,решение №121/20.07.2001г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1316/2000г.,решение №2101/13.01.2003г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2668/2001г. и решение №939/22.06.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1317/2005г.
Ответниците по касационна жалба М. З. К. и К. Р. К. не изразяват становище по наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи за наличие на основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 26.02.2008г. по гр.д. №650/2007г. Софийският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Л. Ф. П. против М. З. К. и К. Р. К. иск за предаване владението на имот с площ от 600кв.м.,находящ се в с. Г.,Софийска област,при граници: от две страни улица,Борка А. К. и Л. Ф. , представляващ част от нива с площ от 1.033 дка,съставляваща имот №001153 по картата на землището на с. Г..
Прието е,че по делото не е установено процесният имот да е бил собственост на Л. М. ,наследодател на Л. Ф. ,преди образуването на ТКЗК,поради което решението на ОСЗГ-гр. Божурище от 15.06.2005г.,с което на неговите наследници е възстановено правото на собственост върху имота не удостоверява придобиване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в спора с лицата,които претендират собствени права върху този имот,придобити по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Прието е също така,че дори да беше установено,че Л. М. е притежавал собствеността преди образуване на ТКЗС,предявеният иск отново ли бил неоснователен,тъй като не са оборени констатациите на съставения на 15.02.2007г. н.а. №110,с който М. З. К. е признат за собственик на имота като придобит по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,с който е установено наличието на предпоставките за трансформиране на правото на ползуване в право на собственост след изпълнение на процедурата по §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ.
Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси,по които съдът,според представеното от касаторите изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се е произнесъл в постановеното на 26.02.2008г. по гр.д. №650/2007г. въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, касаят правната природа на решението на ОСЗ,с което се възстановява правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. В противоречие с практиката на ВКС,вкл. и с дадените в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС указания въззивният съд е приел,че решението на ОСЗ принципно е непротивопоставимо на лицата, претендиращи собствени права върху имота на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ независимо от вида на направеното от тях оспорване,както и че съставеният по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ констативен нотариален акт установява по категоричен начин наличието на всички предпоставки за придобиване правото на собственост по този ред. Налице е следователно произнасяне по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,поради което настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение на поддържаното в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.02.2008г. по гр.д. №650/2007г. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от Л. Ф. П. касационна жалба с вх. №1225/20.05.2008г.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 15.00 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Насрочва делото за открито съдебно заседание,като делото се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: