РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 284
гр. София, 21.12.2018 година
Капка Костова – председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих „въззивна жалба на С. В. 33412/16.11.2018г и Въззивна жалба на С. В. 34914/16.11.2018г срещу Решение на Окръжен съд – Варна по ВЧНД № 990/2018 г. I състав“, изпратени с писмо изх. № 13310/13.12.2018 г. на Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение, I състав,
с вх. № 11991 на ВКС от 19.12.2018 г.,
УСТАНОВИХ:
Съобразно разпореждане от 13.12.2018 г. на съдията-докладчик по в.ч.н.д. № 990/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, наказателно отделение, което гласи: „На ВКС на РБ по компетентност!“, поставено върху писмо изх. № 3204/10.12.2018 г. на Апелативен съд – Варна, наказателно отделение, цитираните процесуални документи са изпратени на ВКС.
Поради неправилното администриране на процесуалните документи е необходимо да бъде изложена хронологията на делото:
Наказателното производство е образувано по подадена тъжба от С. В. срещу К. С. и Н. С. за извършени престъпления по чл. 129, ал. 2 от НК, чл. 148, ал. 1 от НК, чл. 147, ал. 1 от НК. Варненският районен съд с разпореждане № 1918 от 26.03.2018 г. е прекратил наказателно производство по н.ч.х.д. № 240/2018 г. Срещу разпореждането е постъпило „възражение“ от С. В..
С разпореждане № 3397/06.06.2018 г. съдията-докладчик по н.ч.х.д. № 240/2018 г. на Окръжен съд – Варна е върнал „въззивната частна жалба“ против постановения съдебен акт за прекратяване на наказателното производство.
Срещу разпореждането за връщане е постъпило „възражение“ от С. В., въз основа на което е образувано в.ч.н.д. № 787/2018 г. на Окръжен съд – Варна, който се е произнесъл с определение от 16.08.2018 г., като е отменил атакувания съдебен акт и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С решение № 278 от 31.10.2018 г. по в.ч.н.д. № 990/2018 г. на Окръжен съд – Варна е потвърдено разпореждането от 26.03.2018 г. за прекратяване на наказателно производство. Постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. Срещу него е депозирано „възражение“ с вх. № 6725 от 14.11.2018 г., адресирано до Апелативен съд – Варна.
С разпореждане от 19.11.2018 г. на Окръжен съд – Варна „жалбата“ е върната като недопустима. Посочено е, че то подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в 7-дневен срок от връчване на съобщението. В разпореждането на Апелативен съд – Варна се твърди, че разпореждането за връщане е атакувано от С. В.. Процесуалният документ за това не се намира в кориците на делото.
С разпореждане № 1383 от 10.12.2018 г. ръководителят на наказателното отделение на Апелативен съд – Варна е отказал образуването на съдебно производство и е върнал делото на окръжния съд.
Подаденото „възражение“ не може да предизвика касационна проверка, поради следните съображения:
1. Подаденото възражение касае решение на Окръжен съд – Варна, което не подлежи на касационен контрол. В случая, липсва годен процесуален документ, който да послужи като основание за образуване на производство пред ВКС. Независимо че Апелативен съд – Варна се е произнесъл по разпореждането за връщане на „частна жалба“, която всъщност не се намира в кориците на делото, единственият документ, който би могъл да бъде третиран като жалба е „възражението от 14.11.2018 г.“, с което се атакува решението от 31.10.2018 г. на Окръжен съд – Варна. То е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Постановеният съдебен акт не попада в обхвата на процесуалната норма на чл. 346 от НПК, в която изчерпателно и лимитативно са посочени съдебните актове, подлежащи на контрол пред ВКС. Съгласно т. 2 на визираната разпоредба това са новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК. Решението на Окръжен съд – Варна е извън тази хипотеза, тъй като с него е потвърдено разпореждането за прекратяване на наказателно дело от частен характер № 240/2018 г. на Районен съд – Варна. Постановените решения от окръжните съдилища като въззивна инстанция не са включени в обхвата на касационния контрол, независимо дали са отменителни, потвърдителни или изменителни.
Съгласно чл. 346, т. 4 от НПК на касационно обжалване подлежат решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. В случая, с постановеното въззивно решение, Окръжен съд – Варна е извършил въззивен контрол на първоинстанционния съдебен акт. С решението не се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство за първи път пред въззивна инстанция.
2. Подаденото възражение няма характер на касационна жалба.
Връщането на жалбата като недопустима от Окръжен съд – Варна не подлежи на обжалване по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Посочената норма е неприложима по отношение на подаденото възражение от С. В. срещу решението от 31.10.2018 г. на Окръжен съд – Варна, тъй като „жалбата“, която е върната, е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт (решение от 31.10.2018 г., в сила от същата дата). На контрол по чл. 351, ал. 6 от НПК подлежат само тези определения или разпореждания, с които е върната като недопустима подадена касационна жалба срещу постановен въззивен съдебен акт, който съгласно чл. 346 от НПК подлежи на касационно обжалване. В настоящия случай, такава хипотеза не е налице, тъй като атакуваното въззивно решение по Глава XXI от НПК е окончателно и не подлежи на касационен контрол, поради което подаденото срещу него „възражение“ не може да инициира производство по чл. 351, ал. 6 от НПК пред Върховния касационен съд.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд.
Делото, ведно с процесуалните документи, да се върне на Районен съд – Варна.
Препис от разпореждането да се изпрати за сведение на Окръжен съд – Варна – по в.ч.н.д. № 990/2018 г. по описа на този съд.
Препис от разпореждането да се изпрати на С. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
КАПКА КОСТОВА
см