РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 49
гр. София, 19.02.2019 година
Красимир Харалампиев – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих „частна жалба“ на Д. Ф., подадена чрез процесуален представител (повереник) – адв. К. Д. от Адвокатска колегия – София, срещу определение № 102 от 10.01.2019 г. по ВНЧХД № 3814/2018 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с вх. № 1716 на ВКС от 18.02.2019 г.,
установих:
С присъда № 208 от 11.10.2018 г. по ВНЧХД № 3814/2018 г. по описа на СГС е отменена присъда № 335687 от 09.02.2018 г. по НЧХД № 19722/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС) и на осн. чл. 304 от НПК подс. Л. Д. е оправдана по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С молба от 18.10.2018 г. до СГС от нейния защитник, адв. Я., е направено искане да бъде постановено определение, с което разноски по воденото от 2015 г. съдебно производство, вкл. адвокатски хонорар, да бъдат възложени на частния тъжител. С разпореждане на съдията-докладчик по ВНЧХД № 3814/2018 г. на СГС делото е администрирано на СРС. С разпореждане от 17.12.2018 г. на съдията-докладчик по НЧХД № 19722/2015 г. по описа на СРС делото, ведно с молбата за присъждане на разноски, е изпратено по компетентност на СГС. В разпореждането са изложени съображения, че СРС не е компетентен да се произнесе по депозираната молба, доколкото присъждането на разноските е един от въпросите, по които съдът дължи произнасяне с присъдата, респ. с определение по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК.
С определение № 102 от 10.01.2019 г., постановено по ВНЧХД № 3814/2018 г. по описа на СГС, на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК частният тъжител Д. Ф. е осъдена да заплати на признатата за невиновна подс. Л. Д. по повдигнатото й с частната жалба обвинение направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК сумата от 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС.
Касационната жалба срещу посоченото по-горе определение е недопустима за касационно разглеждане, независимо от дадения 15-дневен срок за обжалване от съобщението до страните за постановяване на определението, поради следните съображения:
Предметът на касационна проверка е ясно очертан в чл. 346 от НПК. Присъдата на въззивния съд (СГС), с която той е следвало да се произнесе по въпроса за разноските, е изключена от обсега на касационния контрол, тъй като чл. 346, т. 2 от НПК (доп. – ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) в актуалната му редакция предвижда, че по касационен ред могат да бъдат обжалвани новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. А след като присъдата на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, то и определението по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК не подлежи на такъв.
С оглед на гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство по чл. 346, т. 3 от НПК по „частна жалба“ с вх. № 15916 на СГС от 06.02.2019 г., по ВНЧХД № 3814/2018 г. по описа на Софийски градски съд, срещу определение № 102 от 10.01.2019 г.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на Д. Л. Ф. – на посочените в жалбата адреси.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати за сведение на Софийски градски съд – по ВНЧХД № 3814/2018 г.
Делото с жалбата да се върне на Софийския районен съд – по НЧХД № 19722/2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЕВ