3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 18.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1810 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 и чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 5638 от 13.03.2014г., постановено по ч.гр.д. № 2032/14г. на СГС, с което се обезсилва разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в издадената на 27.02.2013г. по ч.гр.д. № 7809/2013г. на СРС, 77 състав заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издаден на 27.02.2013г. по същото дело и се оставя без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу определение от 10.12.2013г. по ч.гр.д.№ 7809/2013г. на СРС, 77 състав, с което принудителното изпълнение е спряно на основание чл.420, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, като постановено по недопустима частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК, което е основание за допускане на касационното му обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като определението на СГС не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3, т.1-2 ГПК, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта, в която по частна жалба на [фирма] съдът е обезсилил разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в издадената на 27.02.2013г. по ч.гр.д. № 7809/2013г. на СРС, 77 състав заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издаден на 27.02.2013г. по ч.гр.д. № 7809/2013г. по същото дело, е недопустима.
Съгласно т.8 на тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Въззивното определение в посочената му част е постановено по частна жалба срещу акт по чл.419 ГПК и следователно е от категорията на посочените в тълкувателното решение необжалваеми въззивни актове. Поради това подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Частната жалба срещу определението на въззивния съд в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от 10.12.2013г. по ч.гр.д. № 7809/2013г. на СРС, 77 състав, с което принудителното изпълнение е спряно на основание чл.420, ал.1 ГПК, е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и поради това е допустима. Съгласно т.8 на тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС определенията на въззивния съд по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /с които се оставя без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/ на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определението на въззивния съд са обезсилени разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, което съгласно чл.433, ал.1, т.3 ГПК е основание за прекратяване на изпълнителното производство. С обжалване на определението, с което е спряно принудителното изпълнение, частният жалбоподател цели продължаването му. Тъй като предпоставките за продължаване на принудителното изпълнение не са налице поради обезсилване на изпълнителния лист, частната жалба срещу определението, с което е допуснато спиране на принудителното изпълнение, е лишена от предмет и се явява недопустима, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивния съд.
По изложените съображения определението на въззивния съд в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от 10.12.2013г. по ч.гр.д. № 7809/2013г. на СРС, 77 състав, с което принудителното изпълнение е спряно на основание чл.420, ал.1 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 5638 от 13.03.2014г., постановено по ч.гр.д. № 2032/14г. на СГС, с което се обезсилват разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в издадената на 27.02.2013г. по ч.гр.д. № 7809/2013г. на СРС, 77 състав заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издаден на 27.02.2013г. по същото дело.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5638 от 13.03.2014г., постановено по ч.гр.д. № 2032/14г. на СГС, с което се оставя без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу определение от 10.12.2013г. по ч.гр.д.№ 7809/2013г. на СРС, 77 състав, с което принудителното изпълнение е спряно на основание чл.420, ал.1 ГПК.
Определението в частта, в която частната касационна жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: