О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр.София, 22.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 653/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Б. П. В. и М. П. Й. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд от 05.01.2009 г. по дело № 1022/ 2007 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – Бяла Слатина по гр.д. № 60/ 2006 г. в частта, в която са обявени за нищожни сделките, извършени по н.д. № 339/2005 г. на нотариус А. К. и по н.д. № 776/ 2005 г., н.д. № 632/2005 г. н.д. № 8/2006 г. и н.д. № 630/ 2005 г. на нотариус Г. Х. В останалата част въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърли предявените от С. В. Г. (починала в хода на процеса, заместена на страната на ищеца от касаторите) против Ц. П. У. , П. Т. У. , А. Ю. А. и А. Г. В. искове за признаване за установено на правото на собственост върху имотите, прехвърлени посочените нотариални актове и за предаване на владението върху същите. Освен това с обжалваното решение въззивният съд за първи път се е произнесъл с диспозитив, прогласяващ нищожността на договор от 18.03.2005 г., с който И. Ц. К. продава на С. В. Г. наследството, останало от родителите му.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди от жалбоподателите, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен процесуален въпрос – допустимо ли е произнасяне в диспозитива на решението по иск, какъвто не е бил предявен и то направо от въззивния съд. Според касаторите без да е заявена претенция от ответниците за произнасяне по действителността на договора от 18.03.2005 г, Врачански окръжен съд е сторил това и то за първи път в производството пред себе си. Така въпросът бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1 от 2000 г на ОСГК, решение по гр.д. № 412/ 1992 г на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д. № 2123/ 2001 г на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д. № 1674/ 2004 г, ВКС, ІVг.о., решение по гр.д. № 3008/ 2007 г., ВКС, ІІІ г.о. Според касаторите въззивното решение съдържа произнасяне и по материалноправни въпроси, които са от съществено значене за спора и също са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд приел, че сделка, сключена от недееспособен, е нищожна, докато според решения на ВКС по гр.д. № 11/ 2003 г., 1864/ 2001 г.,312/ 1977 г. такава сделка била унищожаема, а не нищожна.нищожаемостта не можело да се иска след смъртта на волеизявителя, а въззивният съд приел обратното. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация – Ц. П. У. , П. Т. У. , А. Ю. А. и А. Г. В. – не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Въпросът за това, може ли да се обяви за нищожна една сделка за първи път от въззивния съд в диспозитива на решението му, без да е бил предявен иск за това, действително е съществен процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение. Прието е, от съда, че такова произнасяне е допустимо да се направи за първи път във въззивната инстанция, без оглед има ли изрично искане за това. Точно обратното е обаче решението на същия въпрос, дадено в ТР № 1 от 2000 г на ОСГК на ВКС. Според задължителното за съдилищата тълкуване пред въззивната инстанция не е допустимо да се предявяват нови искове или да се изменя предявения иск. Поради това съдът намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Въпросът за това, дали сделката, извършена от недееспособен, но който не е поставен под запрещение, е нищожна или унищожаема, също е съществен за конкретния казус, тъй като от отговорът му зависи крайния изход на спора. На този въпрос въззивният съд е отговорил в смисъл, че недееспособността у волеизявителя е основание сделката да бъде обявена за нищожна. Според решения на ВКС по гр.д. № 11/ 2003 г., 1864/ 2001 г.,312/ 1977 г. обаче такава сделка е унищожаема, а не е нищожна. Следователно твърдяното от касаторите противоречие между въззивното решение и цитираните решения на ВКС също е налице, което сочи на основания за допускане на обжалването и в тази част.
Поради това съдът намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, а доводите на жалбоподателя за постановяване на обжалвания акт в нарушение на материалния закон и при условията на необоснованост – да бъдат разгледани по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд от 05.01.2009 г. по дело № 1022/ 2007 г.
Жалбоподателите са внесли дължимата за касационното обжалване държавна такса от 181,90 лв с вносна бележка от 17.02.2009 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: