О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 07.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 15.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 150 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Б” А. , със седалище гр. П. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 97 от 09.07.2008 год., постановено по т.д. № 897/2007 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД е осъден касатора да заплати на В. ”Х”А. , гр. П. сумата 10 000 лв. и е оставено в сила решението на Пазарджишкия окръжен съд № 43/13.06.2007 год., по т. д. № 9/2006 год. в останалата му осъдителна част за сумата 1000 лв., двете суми, представляващи част от общо дължимото възнаграждение от 49 991 лв. по договор за изработка от 21.01.2004 год., ведно със законната лихва върху същите, начиная от 08.09.2005 год. до окончателното им изплащане и направените от ответника деловодни разноски за двете инстанции, възлизащи на 2 130 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.258 ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД и на съществените процесуални правила, свързани със съдебното възражение за прихващане- чл.221 ГПК/ отм./- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК изготвено и самостоятелно, след дадените по реда на чл.285, ал.1 ГПК указания на касатора, последният е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, а именно- дали при безспорна забава на изпълнителя по договор за изработка и безспорното неприетото изрично от поръчващия изработено, поради констатирани недостатъци на престирания трудов резултат, е налице точно изпълнение на поетото с договора задължение и въобще „изработено нещо” по см. на чл.258 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, респ. на ВС, отразена в решение № 2834/74 год.
Позовавайки се едновременно на наличие и на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът аргументира същата с липсата на създадена във вр. с материалноправната уредба на този вид договор задължителна съдебна практика, както и на „значимостта на обществените отношения във вр. с последния, породени в резултат на бурното развитие на същите между лица, неразполагащи с изискващите се от закона специални знания за извършване на възложената им работа”.
Ответната по касационната жалба страна по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на искането за допускане на касационно обжалване и алтернативно по основателността на бланкетно наведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по спора валидно е сключен договор за изработка на 3 бр. шприц форми за изделие „Х” осъществимо с материали на изпълнителя и включващо конкретно посочени в заданието детайли.говорен е срок на изпълнение- 14 седмици, считано от датата на превеждане на определен аванс от възложителя. Искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД е уважен, като е прието от решаващия съд, че макар и изпълнителят да е престирал със забава, то не е налице виновно негово поведение. Според въззивната инстанция констатираните в хода на изпълнение на възложеното изделие дефекти, дължащи се на различни причини, вкл. на недостатъци на самото задание и неговите детайли посочени от възложителя, както и последвалото изменение на същото, целящо подобряването му, са довели до необходимостта от продължаване периода на изработване на крайния продукт, а това изключват поставяне в тежест на ищеца, като изпълнител, правните последици на закъснялата му със 127 дни престация на поръчващия.
С оглед приетите за установени факти, за неоснователно е възприето и правопогасяващото възражение на ответника за прихващане на задължението му към ищцовото ТД с дължимата от последното договорна неустойка за забава, възлизаща според приетия в т.6.3 от договора между страните начин и на изчисляването и на сумата 35 166.50 лв.
При наличието на последвало предаване изработеното на възложителя въвеждане на процесното изделие в серийно производство, както и признанието на ответника, че не е заплатил дължимия 60 % от договореното възнаграждение решаващият съд е счел, че изработеният от ищеца трудов резултат е приет без възражение, съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен и е уважил същия в пълния му заявен, като частичен, размер.
Следователно от мотивите на обжалваното решение се налага извод, че поставеният от касатора въпрос, свързан най- общо с обхвата на задълженията на изпълнителя по договора за изработка и смисъла на относимото към същия точното престиране на готовия трудов резултат, при наличие на последващо изменение на първоначално даденото задание, макар и твърде непрецизно формулиран от касатора се явява от значение за крайния изход от делото, поради което попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Основателно е и позоваването на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Вярно е, че цитираното от касатора решение на ВС няма задължителен за съдилищата характер, каквато е визираната в соченото основание практика на ВС и ВКС до приемането на действащия ГПК, но доколкото към същата се причислява и константната практика на ВКС, а цитираното от касатора решение по гр.д. № 2834/74 год. е израз на същата, факт – служебно известен на настоящия съдебен състав, то въведената допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване , също е налице.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обаче не е налице
На първо място, наличието на съществуваща трайна практика на ВКС, респ. на ВС, на която всъщност касаторът се позовава, за да обоснове съществуващото в обжалвания съдебен акт противоречие на поставения от него въпрос на материалното право, при отсъствие на данни за обективна необходимост да бъде изоставено даденото вече в тази вр. тълкуване на закона, за да се възприеме ново, изключва неговата основателност.
На второ място- самата аргументация на касатора относно приложимостта на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е правно несъстоятелна. Не бъдещото разрешение, което ще даде ВКС при допускане на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя смисъл, а самият материалноправен или процесуално правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл следва да удовлетворява това изискване на закона, което в случая отсъства.
Несъмнено е, че същото не е обусловено и от развитието на обществените отношения, тъй като в задължение на съда е да прилага закона, а не да го създава.
Отделен в тази вр. е и въпросът, че самите норми регламентиращи договора за изработка- чл.258 и сл. ЗЗД са пределно ясни , недвусмислени и тълкуването им не поражда проблеми в практиката на съдилищата, а в правната доктрина дори и да са съществували евентуални колебания, свързани с правната характеристика на този вид договори и отделните права и задължения на страните, то те отдавна са преодолени.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 97 от 09.07.2008 год., по т.д. № 897/2007 год., по описа на с.с
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на Върховния касационен съд допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 220 лева/ двеста и двадесет лева/, както и да представи в същия срок по делото съответния платежен документ.
ДА СЕ уведоми изрично страната, че при неизпълнение на дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на допълнителната държавна такса делото да се докладва на председателя на втора търговско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: