РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 60
гр.София, 20.03.2018 година
Красимир Харалампиев – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България, като проверих подаденoтo искане, с вх. № 2983 от 20.03.2018 г. на ВКС, от С. И. Ш.,
У С Т А Н О В И Х:
С присъда № 132 от 12.07.2017 г., постановена по н.ч.х.д. № 140/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Провадия С. И. Ш. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1-во от НК и е отхвърлен предявеният срещу него граждански иск като неоснователен и недоказан.
С нова присъда от 30.10.2017 г., постановена по в.н.ч.х.д. № 559/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд /СОС/ осъдителната присъда е отменена и С. И. Ш. е признат за виновен по чл. 148, ал. 2, предл. 1-во, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1-во от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. С въззивната присъда е уважен частично и предявеният граждански иск, респективно – присъдени са и разноски. Съдът изрично е посочил, че постановената присъда не подлежи на касационно обжалване. Въпреки това, С. И. Ш. е подал жалба срещу новата присъда, която е депозирал в СОС на 19.12.2017 г., като е посочил доводи по същество срещу осъждането му.
С разпореждане от 19.01.2018 г., съдията-докладчик по в.н.ч.х.д. № 559/2017 г. по описа на СОС е върнал на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК така подадената жалба като процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува въззивен съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка. В случая, новата присъда на СОС не попада сред посочените в чл. 346, т. 1 – т. 4 от НПК съдебни актове, които могат да бъдат предмет на касационно производство и по-точно не е налице хипотезиса на чл. 346, т. 2 от НПК, тъй като осъденият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание – глоба. Съдията-докладчик изрично е указал на страната възможността да подаде частна жалба срещу разпореждането за връщане.
Последвала е нова жалба от жалбоподателя до председателя на ВКС, подадена на 14.02.2018 г., с която отново се излагат доводи относно самото дело по същество без да се посочва кой съдебен акт се атакува и на какво формално правно основание.
С разпореждане от 27.02.2017 г., съдията-докладчик по в.н.ч.х.д. № 559/2017 г. по описа на СОС е посочил изчерпателно и в принципен план предвидените в НПК производства, като е дал изрични указания на жалбоподателя да уточни и конкретизира искането си – дали отново подава касационна жалба срещу новата присъда, въпреки че вече предходната му е върната като недопустима, дали обжалва с частна жалба разпореждането за връщане на жалбата му по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК или прави искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК.
С жалба от 15.03.2018 г. (дата на пощ. клеймо: 13.03.2018 г.) С. И. Ш. вече уточнява искането си като изрично заявява, че прави искане за възобновяване на наказателното производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК, посочвайки както допуснати според него процесуални нарушения, така и нови факти и обстоятелства, които пак според него не са били известни или не са били взети предвид от съда при постановяване на осъдителната присъда срещу него.
При така изложената и проследена процесуална обстановка, следва да се посочи, че постановената нова въззивна присъда на СОС, с която Ш. е освободен по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“, наистина не подлежи на касационно обжалване по реда на Глава двадесет и трета от НПК, тъй като не попада сред съдебните актове, посочени в чл. 346, т. 1 – т. 4 от НПК. В случая, не е налице хипотезата на чл. 346, т. 2 от НПК, тъй като Ш. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
В настоящия случай, е постановена нова въззивна присъда по наказателно дело от частен характер и осъденият е освободен от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, а това възпрепятства процесуалната му легитимация по чл. 420, ал. 2 от НПК да отправя самостоятелни искания на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Също така, подателят следва да има предвид, че съгласно чл. 420, ал. 1 от НПК искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК може да прави съответният окръжен прокурор, но след проведено надлежно разследване по смисъла на НПК, при което се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда при постановяване на присъдата. С оглед, обаче, на чл. 424, ал. 1 от НПК компетентен да се произнесе по искането за възобновяване и неговата допустимост е съответният апелативен съд, в случая – Софийският апелативен съд /САС/.
Единственото производство, което е можело да се развие пред ВКС е това по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК, но за това е следвало да има подадена в срок частна жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба.
Предвид гореизложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд по подаденoтo искане, с вх. № 2983 от 20.03.2018 г. на ВКС, от С. И. Ш..
Делото, ведно с искането, да се изпрати на Софийския апелативен съд по компетентност.
Да се уведоми С. И. Ш. на посочения от него адрес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
А.Н. / КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ /