РАЗПОРЕЖДАНЕ №60
София, 07.04.2017 година
Капка Костова – председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих жалбата на Д. Т. срещу разпореждане № 46 от 02.02.2017 г. по в.ч.н.д. № 482/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, с вх. № 3411 на ВКС от 05.04.2017 г.,
УСТАНОВИХ:
С определение № 382 от 07.11.2016 г. по ч.н.д. № 670/2016 г. на Районен съд – гр. Бяла Слатина е потвърдено постановление на Районна прокуратура – гр. Бяла Слатина за спиране на наказателно производство от 15.09.2016 г. по досъдебно производство № 657/2015 г. по описа на последната, № 773/2015 на РУП – гр. Бяла Слатина, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. Постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
На 21.11.2016 г. е подадена собственоръчно изготвена жалба от Д. А. Т., с която се обжалва определение № 382 от 07.11.2016 г., която по съществото си няма характеристиките на жалба по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс.
С разпореждане от 28.11.2016 г. съдията-докладчик ч.н.д. № 670/2016 г. на Районен съд – гр. Бяла Слатина е върнал депозираната жалба като процесуално недопустима.
Срещу него е подадена частна жалба с вх. № 7242 от 06.12.2016 г. от Д. А. Т.. Образувано е в.ч.н.д. № 482/2016 г., по което Окръжен съд – гр. Враца се е произнесъл с решение № 10 от 20.01.2017 г., с което е отменил разпореждане от 28.11.2016 г. на Районен съд – гр. Бяла Слатина, с което е върната като недопустима жалбата на Д. Т. против определение № 382 от 07.11.2016 г. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Д. Т. срещу горецитираното определение, и е прекратил производството по в.ч.н.д. № 482/2016 г. на Окръжен съд – гр. Враца. Посочено е, че решението е окончателно.
На 31.01.2017 г. в регистратурата на Окръжен съд – гр. Враца е постъпила „молба“ от Д. Т. с адресат Окръжен съд – гр. Враца, с която протестира и обжалва решение № 10 от 20.01.2017 г. по описа на същия съд.
С разпореждане № 46 от 02.02.2017 г. съдията-докладчик по в.ч.н.д. № 482/2016 г. на Окръжен съд – гр. Враца е върнал подадената „молба“ като недопустима с аргумент, че се атакува съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка. Посочено е, че разпореждането за връщане подлежи на обжалване пред ВКС. Срещу него е подадена частна жалба от 20.02.2017 г. от Д. Т..
С разпореждане № 1632 от 09.03.2017 г. съдията-докладчик по в.ч.н.д. № 482/2016 г. на Окръжен съд – гр. Враца е оставил без движение частната жалба от 20.02.2017 г., като е указал на жалбоподателя Т. в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочи какво искане прави по отношение на атакуваното разпореждане за връщане на касационна жалба. След изпълнение на указанията, делото, ведно с всички жалби е изпратено на ВКС.
Частната жалба срещу разпореждане № 46 от 02.02.2017 г. е недопустима за касационно разглеждане, поради следните съображения:
На първо място, следва да се отбележи, че спирането на наказателното производство от прокурора на основание чл. 244 от НПК подлежи на едноинстанционен контрол (арг. от чл. 244, ал. 5, изр. 2 от НПК). В случая, Районен съд – гр. Бяла Слатина се е произнесъл с определение № 382 от 07.11.2016 г. по ч.н.д. № 670/2016 г. Постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд, той е окончателен.
Съдебният контрол на връщането на нередовна или недопустима въззивна жалба срещу първоинстанционен съдебен акт е предвиден само пред въззивната инстанция, чийто съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. Аргумент за този извод се съдържа в разпоредбата на чл. 323, ал. 2, вр. ал. 1 НПК. В конкретния случай, такъв въззивен контрол е осъществен от Окръжен съд – гр. Враца с решение № 10 от 20.01.2017 г. в.ч.н.д. № 482/2016 г. Поради това е изчерпан процесуалният ред на защита срещу връщането на въззивната жалба. Последващо подадената жалба срещу цитираното въззивно решение правилно и законосъобразно е върната с разпореждане № 46 от 02.02.2017 г. като недопустима, предвид обстоятелството, че проверката за правилността на нередовни, респ. недопустими въззивни жалби се изчерпва с едноинстанционен контрол, който вече е бил осъществен и който не подлежи на последваща проверка. В цитираното разпореждане неправилно е отразено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС.
Връщането на жалбата като недопустима от Окръжен съд – гр. Враца не подлежи на обжалване по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Посочената норма е неприложима по отношение на подадената частна жалба пред ВКС от Д. Т. срещу решението от 20.01.2017 г., тъй като жалбата, която е върната, е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт (решение от 20.01.2017 г., в сила от същата дата). На контрол по чл. 351, ал. 5 НПК подлежат само тези определения или разпореждания, с които е върната като недопустима подадена касационна жалба срещу постановен въззивен съдебен акт, който съгласно чл. 346 НПК подлежи на касационно обжалване. В настоящия случай, такава хипотеза не е налице, тъй като атакуваното въззивно решение по Глава XXI от НПК е окончателно и не подлежи на касационен контрол, поради което подадената срещу него жалба не може да инициира производство по чл. 351, ал. 5 НПК пред Върховния касационен съд.
Поради изложените съображения, подадената жалба е процесуално недопустима, с оглед на което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд.
Делото, ведно с жалбата, да се върне на Районен съд – гр. Бяла Слатина.
Препис от разпореждането да се изпрати на Д. А. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
КАПКА КОСТОВА
см