3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 07.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №605/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Е. П., като особен представител на Н. И. Ц., против решение №2920/27.4.2012 г. по ч.гр.д.№15193/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-ри въззивен състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. Е. Б. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Освен това с посоченото решение съдът е потвърдил решение №ІІІ-81-262/18.01.2011 г. по гр.д.№13275/2009 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, с което е заместено съгласието на Н. И. Ц. за пътувания от детето му А. Н. Ц., извън територията на Р. Б., придружена от своята майка Е. Р. С., без ограничения на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, и за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето.
Ответницата по частната жалба Е. Р. С. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, съставна ІV г.о., намира, че частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:
В. производство пред СГС е образувано въз основа на въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът с правно основание чл.123, ал.2 СК, във връзка с чл.76, т.9 ЗБЛД. Въззивната жалба е подадена от особения представител на ответника по иска Н. И. Ц. – адв. Е. П.. За първоинстанционното производство районният съд е определил възнаграждение за особен представител в размер на 80 лева, които са внесени от ищцата Е. С. и впоследствие ответникът по иска е осъден да й заплати в първоинстанционното решение.
За въззивното производство не е определено възнаграждение за особения представител.
В. решение е обжалвано само в частта, в която не е присъдено възнаграждение за особения представител.
В Гражданскопроцесуалния кодекс в сила от 01.03.2008г. липсва разпоредба, идентична с тази на чл.70 от ГПК от 1952г., която да предвижда самостоятелно обжалване на въззивното решение в частта за разноските, в случай, че не се обжалва решението по същество. Решението в частта за разноските, което има характер на определение, не попада в приложното поле на чл.-274, ал.1 ГПК. Затова ВКС не е компетентен да се произнесе по частна жалба, подадена срещу това решение в посочената част. Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК дава възможност на страна по спора, да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искане за изменение на решението в частта за разноските, определението по чл.248, ал.3 ГПК от ГПК може да се обжалва по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
В процесния случай е подадена именно жалба срещу въззивното решение в частта му за разноските. С оглед изложеното в нея тя следва да се квалифицира като искане/молба/ за изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради което производството по настоящото дело следва да се прекрати, а делото върне на Софийския градски съд, който да се произнесе по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№605/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за произнасяне по направеното искане по чл.248, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: