Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 8
гр. София, 17.01.2020 г.
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА – председател на второ гражданско отделение при гражданска колегия на Върховния касационен съд, при проверка на допустимостта на преписка вх. № 330 от 15.01.2020 г., образувана по касационна жалба вх. № 37569 от 20.12.2018 г., касационна жалба вх. № 37749 от 21.12.2018 г. и касационна жалба вх. № 5357 от 19.02.2019 г. и трите срещу Решение № 1877/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 1190/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, преписката е образувана и по касационна жалба вх. № 5231 от 18.02.2019 г. срещу Решение № 137/06.02.2019 г. по в.гр.д. № 1190/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна произнесено в производство по чл. 247 ГПК, преписката е образувана и по касационна жалба вх. № 21927 от 17.07.2019 г. срещу Решение № 622/21.05.2019 г. по в.гр.д. № 1190/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна произнесено в производство по чл. 247 и 248 ГПК, констатира следното:
Касационното производство е по чл. 34 ЗС /фаза по допускането/ вр. чл.343 ГПК – I поток;
Коефициент …… за правна и фактическа сложност.
Касационна жалба вх. № 37569 от 20.12.2018 г. отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл. 284 ГПК, а именно:
1/ подадена е в срока по чл. 283 ГПК – препис от обжалваното въззивно решение е връчен на касатора на 28.11.2018 г. ;
2/ подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК;
3/ отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 ГПК;
4/ приложено е изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – към касационната жалба;
5/ приложено е адвокатско пълномощно съгласно чл. 284, ал. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК – към касационната жалба;
6/ внесена е дължимата държавна такса съгласно чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК – в размер на 30 лв.;
7/ осъществена е процедурата по чл. 287, ал. 1 ГПК за връчване на препис;
Касационна жалба вх. № 37749 от 21.12.2018 г. отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл. 284 ГПК, а именно:
1/ подадена е в срока по чл. 283 ГПК/пощенско клеймо от 19.12.2019 г./ – препис от обжалваното въззивно решение е връчен на касатора на 19.11.2019 г.;
2/ подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК;
3/ отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 ГПК;
4/ приложено е изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК;
5/ приложено е адвокатско пълномощно съгласно чл. 284, ал. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК – с Определение от 28.07.2016 г. по гр.д. № 668/2014 г. описа на РС – Варна на страната е назначен особен представител адв. И. Р. АК – В. листове 269 и 278 от посоченото дело, който е преупълномощил адв. М. Н. АК – В. с пълномощно по в.гр.д. № 1190/2018 г. по описа на ОС – Варна лист 137;
6/ не е внесена дължимата държавна такса съгласно чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК – касационната жалба е депозирана от особения представител на страната/чл.83, ал.2, т.5 ГПК/;
7/ осъществена е процедурата по чл. 287, ал. 1 ГПК за връчване на преписи – депозиран е отговор.
Касационна жалба вх. № 5357 от 19.02.2019 г. не отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл. 284 ГПК, а именно:
1/ подадена е в срока по чл. 283 ГПК/ срокът за обжалване изтича на 17.02.2019 г., която дата е неприсъствена касационната жалба е подадена на първия присъствен ден с пощенско клеймо от 18.02.2019 г./ – препис от обжалваното въззивно решение е връчен на касатора на 17.01.2019 г. ;
2/ подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК;
3/ отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 ГПК;
4/ приложено е изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – след указания;
5/ приложено е адвокатско пълномощно съгласно чл. 284, ал. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК – към касационната жалба;
6/ не е внесена дължимата държавна такса съгласно чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК – в общ размер от 60 лв., внесена в една държавна такса в размер на 30 лв.;
7/ осъществена е процедурата по чл. 287, ал. 1 ГПК за връчване на препис – не са депозирани отговори.
Касационна жалба вх. № 5231 от 18.02.2019 г. срещу Решение № 137/06.02.2019 г. по в.гр.д. № 1190/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна произнесено в производство по чл. 247 ГПК отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл. 284 ГПК, а именно:
1/ подадена е в срока по чл. 283 ГПК – препис от обжалваното въззивно решение е връчен на касатора на 13.02.2019 г. ;
2/ подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК;
3/ отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 ГПК;
4/ приложено е изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – след указания;
5/ приложено е адвокатско пълномощно съгласно чл. 284, ал. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК – към касационна жалба вх.№ 37569/20.12.2018 г.;
6/ внесена е дължимата държавна такса съгласно чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК – в размер на 30 лв.;
7/ осъществена е процедурата по чл. 287, ал. 1 ГПК за връчване на препис;
Касационна жалба вх. № 21927 от 17.07.2019 г. срещу Решение № 622/21.05.2019 г. по в.гр.д. № 1190/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна произнесено в производство по чл. 247 и 248 ГПК не отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл. 284 ГПК, а именно:
1/ подадена е в срока по чл. 283 ГПК/срокът за обжалване изтича на 14.07.2019 г., която дата е неприсъствена касационната жалба е подадена на първия присъствен ден с пощенско клеймо от 15.07.2019 г./ – препис от обжалваното въззивно решение е връчен на касатора на 14.06.2019 г. ;
2/ подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК;
3/ отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 ГПК;
4/ приложено е изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – след указания;
5/ приложено е адвокатско пълномощно съгласно чл. 284, ал. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК – към касационната жалба;
6/ не е внесена дължимата държавна такса съгласно чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК – в общ размер от 60 лв., внесена в една държавна такса в размер на 30 лв.
7/ осъществена е процедурата по чл. 287, ал. 1 ГПК за връчване на препис.
Предвид изложеното, Kасационна жалба вх. № 5357 от 19.02.2019 г. и Касационна жалба вх. № 21927 от 17.07.2019 г. са нередовни, не отговарят на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и по тях не следва да се образува производство по чл. 288 ГПК, преписката следва да бъде върната на администриращия съд за довнасяне на дължимата държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС, касаторите са задължителни другари с оглед участието им в производството, но тъй като всеки от тях защитава самостоятелно право, независимо че е подадена обща жалба, всеки от тях дължи отделна държавна такса.
По изложените съображения, председателят на второ отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд,
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА преписката на Окръжен съд – Варна за отстраняване на допуснатите нередовности, с оглед дадените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: