ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РБ
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Наказателна колегия
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 94
София, 15.04.2019 година
Красимир Харалампиев – Председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах искането за възобновяване на н.о.х.д. № 6099/2014 г. по описа на Софийски районен съд, направено от осъдения М. С. Б. чрез адв. К. А. – САК, с вх. № 3644/11.04.2019 г. на ВКС,
УСТАНОВИХ:
С присъда № 189 от 20.06.2011 г. по н.о.х.д. 3475/2007 г. на Софийски градски съд, М. С. Б. е признат за невиновен да е извършил престъпления по чл. 354, ал. 1/редакция ДВ, бр. 21/2000 г./ и по чл. 321, ал. 3 от НК. Със същата присъда Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при строг режим на изтърпяване, както и наказание глоба в размер на 5000 лева.
С решение на Софийски апелативен съд по в.н.о.х.д. № 999/2012 г. присъдата на СГС е била изцяло отменена и делото върнато на фаза досъдебно производство поради допуснати от прокурора съществени процесуални нарушения.
Последвало било частично прекратяване на наказателното производство с постановление от 11.06.2013 г. по отношение на М. Б., като срещу него останало висящо наказателно производство единствено за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
По внесен срещу М. Б. обвинителен акт за престъпление по чл. чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК било образувано н.о.х.д. № 6099/2014 г. по описа на СРС, като с присъда от 12.05.2017 г. последният бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Присъдата на СРС е била потвърдена изцяло от въззивната инстанция с решение от 26.07.2018 г. на СГС, влязло в сила на същата дата като окончателно и неподлежащо на редовен касационен контрол.
Настоящата молба за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал.1, т. 5 е била отправена за разглеждане до Апелативен съд – София, който от своя страна е приел, че не е компетентен да разгледа искането. Последният е приел, че искането следва да бъде разгледано от ВКС, тъй като молителят е посочил съществени процесуални нарушения, допуснати от различните съдилища и прокуратури, изразили се според защитата в отказ да се приложи § 66, ал. 1 ЗИДНПК бр. 32/2010 г. и чл. 369, ал. 3 НПК /ред. ДВ, бр. 109/2008/ и съответно да прекратят наказателното производство спрямо М. Б..
ВКС не е компетентен да разгледа искането за възобновяване на наказателното производство.
Съгласно чл.424, ал.1 НПК искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл.422, ал.1, т. 5 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл.419 от НПК е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди. Съгласно чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК на проверка по реда на възобновяването на наказателните дела подлежат влезлите в сила присъди и решения. Следователно когато влезлите в сила присъди и решения са постановени от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди, то искането за възобновяване на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК следва да се разгледа от съответния апелативен съд.
След постановяване на решението на САС по в.н.о.х.д. № 999/2012 г. делото е върнато на досъдебната фаза, където е изготвен нов обвинителен акт срещу М. Б.. След внасянето в СРС на новия обвинителен акт, делото се е развило в изцяло нови рамки и е постановена присъдата от 12.05.2017 г., проверена по въззивен ред и влязла в сила на 26.07.2018 г., с която М. Б. е осъден по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода. Следователно, в настоящия случай, влязлата в сила присъда на СРС попада в хипотезата на чл. 424, ал.1 от НПК, тъй като представлява акт по смисъла на чл. 419, ал. 1 НПК, поради което искането за възобновяване подлежи на разглеждане от Софийски апелативен съд.
Неправилно апелативния съд е счел, че производствата по н.о.х.д. 3475/2007 г. на Софийски градски съд и по в.н.о.х.д. № 999/2012 г. на САС могат да бъдат предмет на производство по възобновяване, понеже твърдяните от молителя процесуални нарушения били извършени още тогава. Тези производства не са приключили с влязъл в сила съдебен акт, по който да има осъждане на подсъдим с налагане на съответното наказание и по аргумент на чл. 420, ал. 2 НПК, последните не могат да бъдат предмет на контрол по реда на Глава тридесет и трета НПК. Както стана ясно по- горе, наказателното производство се е развило въз основа на последно внесения в СРС обвинителен акт и само влезлите в сила осъдителни актовете по това производство/ присъда от 12.05.2017 г. по н.о.х.д. № 6099/2014 г. и въззивното решение на СГС от 26.07.2018 г./ подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателните дела. Поради тези съображения, настоящото искане за възобновяване на наказателното производство следва да бъде разгледано от апелативния съд на основание чл. 424, ал. 1 НПК.
Ето защо е недопустимо пред касационната инстанция да се образува производство за възобновяване на наказателното дело, тъй като Върховният касационен съд се явява ненадлежен съд.
Молбата следва да се изпрати по компетентност на САС, с оглед преценка по допустимост за образуване на производство по Глава Тридесет и трета от НПК.
Поради изложените по – горе съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Молбата, ведно с препис от настоящето разпореждане да се изпрати по компетентност на Софийски апелативен съд.
Препис от разпореждането да се изпрати на М. С. Б. и на адв. К. А. – за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
са