РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 17.10.2013 година
Вероника Имова – и.ф. председател на трето наказателно отделение във Върховен касационен съд, като разгледах искането на Б. А. К. (озаглавено „жалба”), постъпило с вх. № 14430/16.10.2013 г. на ВКС, за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 366/2008 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен,
Установих:
С присъда № 48 от 16.04.2009 г., постановена по посоченото по – горе дело, съдът признал подсъдимият Б. А. К. за виновен за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 8 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК и му наложил наказание доживотен затвор.
Великотърновски апелативен съд, с решение № 178 от 26.10.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 187/2009 г., потвърдил първоинстанционната присъда.
Така постановеният въззивен съдебен акт бил проверен по касационен ред, по жалба на подсъдимия, като въззивното решение е отменено с решение № 115 от 14.05.2010 г. постановено по н.д. № 765/2009 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане.
Великотърновски апелативен съд с нова присъда № 315 от 22.11.2010 г., постановена по в.н.о.х.д. № 166/2010 г., отменил изцяло първоинстанционната присъда, като признал подсъдимият К. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.
Впоследствие въззивната присъда е проверена по касационен ред, по протест на АП – В. Търново, като съдебният акт е отменен с решение № 174 от 04.07.2011 г. постановено по н.д. № 739/2010 г. на ВКС и делото отново е върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
С поредно решение № 247 от 17.10.2011 г. постановено по в.н.о.х.д. №233/2010 г., Апелативен съд – В. Търново потвърдил първоинстанционната присъда. Постановеното въззивно решение за последно е било проверено по касационен ред по жалба на подсъдимото лице. С решение № 524 от 04.06.2013 г. на ВКС, постановено по н.д. № 3007/2011 г., въззивното решение е изменено само в частта за наказанието – намалено от доживотен затвор на лишаване от свобода за срок от двадесет години. В останалата част въззивният съдебен акт е оставен в сила.
Подаденото искане не може да инициира производство пред ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК.
Възобновяване в хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК е допустимо само, когато с решението си третата и последна инстанция за първи път е постановила промяна на фактите и/ или на правото, и срещу която промяна осъденият, поради липса на правно средство на защита, не се е защитил по реда на редовния инстанционен контрол на съдебните актове.
В конкретния случай, няма променен по съдържание въззивен съдебен акт в резултат на касационната проверка, който да е различен от първоинстанционната присъда. Намаляването на наложеното на Б. А. К. наказание лишаване от свобода не е свързано с промяна на правната квалификация на деянието, а с неговата индивидуализация (от доживотен затвор – на лишаване от свобода в размер на двадесет години), при отчитане на продължителността на наказателния процес /не по вина на подсъдимия тогава К./, като обстоятелство, смекчаващо наказателната му отговорност.
С оглед на всичко изложено дотук, подаденото от осъдения Б. А. К. искане се явява недопустимо и следва да се върне, поради което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване на н.о.х.д. № 366/2008 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен.
Делото, ведно с искането, да се върне на Окръжен съд – гр. Плевен.
Да се уведоми Б. А. К..
И.Ф. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ТРЕТО
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
ВЕРОНИКА ИМОВА
м.л.