О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
Гр.София, 04.03.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З”АД, гр. С. срещу решение № 90/16.07.2008г., постановено по гр.д. № 2248/07г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 18.07.2007г. по гр.д. № 2389/06г. на Софийския градски съд и ЗАД “Е” е осъдено да заплати на А. А. М. и Н. М. М. обезщетения по 40000 лв. на всеки от тях за неимуществени вреди и по 2500 лв. – имуществени вреди, настъпили в резултат на причинена смърт на сина им М. Н. М. , вследствие на ТПТ на 21.11.2004г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване на основава на нормата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците А. А. М. и Н. М. М., с. Г., обл. Благоевградска приемат, че касационната жалба е допустима на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, но неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира от отговорността на застрахователя по риска “Гражданска отговорност” за причинените на ищците /ответници по касационната жалба/ вреди вследствие на настъпила смърт на сина им при ПТП, причинено от лицето Д. К. Превозното средство, участник в ПТП, е било собственост на застраховано лице по договор от 28.12.03г., по който плащането на застрахователната премия е разсрочено на 4 вноски. Застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на договора според застрахователна полица, но след датата 15.04.2004г., която застрахователят свързва с прекратяването на правоотношението поради неплащане на разсрочената част от премията. Решаващият състав е изложил съображения за нищожност на клаузата на договора, според която при неплащане на разсрочената част от премията в срок до 31.03.04г. застрахователният договор се прекратява в 24.00ч. на 15.04.04г. Разпоредбата на чл.387, ал.2 /отм./ от ТЗ и на чл.10, ал.2 от Наредба № 4 за задължителното застраховане са определени като императивни правни норми и според тях застрахователят може да прекрати договора не по-рано от 15 дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение за прекратяване поради неплащане на съответната премия в срок. Липсата на предупреждение е обосновала извода на съда, че към момента на настъпване на ПТП застрахователното правоотношение не е било прекратено.
Касаторът въвежда като съществен материалноправен въпрос този за възможността застрахователят и застрахованият да уговорят в договора при какви предпоставки може да бъде прекратен застрахователния договор, както и че противоречиво се решава от съдилищата въпроса за валидността на уговорени клаузи в застрахователния договор и съответствието им със закона. Според касатора спорният въпрос е за валидността или нищожността на договорката в полицата, че с подписването й застрахованият се счита за предупреден писмено, че при неплащането на разсрочената част от застрахователната премия в срок застрахователният договор се прекратява с изтичането на 15 дни от падежа на дължимата, но неизплатена вноска. Противоречието в практиката на съдилищата се основава на различните като резултат първоинстанционен и въззивен акт и се представя решение на Д. окръжен съд, за което липсват данни да е влязло в сила като необжалвано.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
В случая, поставеният въпрос за действителността на клаузата в застрахователния договор, според която правоотношението се счита за прекратено поради неплащане в срок на част от застрахователната премия, и съответствието й с нормата на чл.387, ал.2 /отм./ от ТЗ, е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Липсва задължителна или константна практика на ВКС по тълкуването на законовата разпоредба, чието точно прилагане е от значение и за развитието на правоприлагането. Противоречието в крайните изводи на първоинстанционния и на обжалвания въззивен акт не представлява основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1700 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90/16.07.2008г., постановено по гр.д. № 2248/07г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “З”АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 1700 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.