Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№147
гр. София,25.07.2019 год.
ДАРИЯ ПРОДАНОВА, заместник-председател на Върховния касационен съд на Република България и Ръководител на Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България, след проверка на преписка с вх. № 7091/23.07.2019 г., констатирах следното:
Преписката е образувана по повод депозирана на 03.04.2019 год. пряко във ВКС касационна жалба срещу Решение № 80 от 07.03.2019 г., постановено по в.т.д. № 620/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд (ПАС). Като касатор е посочен П. Г. Б..
Доколкото във ВКС е висящо производство по друго дело – т.д. № 2482/2018 г. по описа на ІІ т.о., образувано по касационна жалба на от „Българо-американска кредитна банка“ АД (БАКБ) – страна по същия спор, но срещу друго решение по същото т.д.№ 620/2017 год. на ПАС, налага се допълнителна преценка за свързаността между двете производства.
Считам, че производствата са свързани, поради следното:
Спорът по делото е единен и той е по предявени от „Българо-американска кредитна банка“ АД искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК срещу „Ромекс кар“ ЕООД – в несъстоятелност, П. Г. Б., Е. А. Б. и „Ромекс инс“ ООД – в несъстоятелност, за установяване съществуването на вземания на банката, за които вземания са издадени заповед за незабавно изпълнение.
С решение № 63 от 03.02.2017 г. по т.д. № 481/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 448 от 04.09.2017 г. по същото дело) исковете са отхвърлени.
Въззивното производство срещу първоинстанционния акт е по образуваното т.д.№ 620/2017 год. По това дело има постановени две решения – Решение № 139 от 11.05.2018 г. в диспозитива на който се съдържа определение по чл.229 ГПК и Решение № 80 от 07.03.2019 г., по същото дело. Второто решение е постановено след отмяната на определението по чл.229 ал.1 т.7 вр. т.3 ГПК, съдържащо се в диспозитива на предходното решение.
По касационната жалба на БАКАБ срещу първото решение е образувано т.д.№ 2482/18 год. на ІІ т.о., което е във фазата по чл.288 ГПК, насрочено в з.з. за 16.04.2019 год. по което все още няма постановен съдебен акт.
При преглед на преписката се констатира, че:
1./ Касационната жалба с вх. на ВКС № 3176/04.04.2019 г. е подадена от П. Г. Б. в лично качество, а не в качеството му на управител на несъстоятелното дружество – „Ромекс кар“ ЕООД, въпреки че същата е срещу решение, с което е разгледан иск срещу ответника „Ромекс кар“ ЕООД – в несъстоятелност, а не срещу настоящия жалбоподател, по отношение на когото е постановено предходно въззивно решение (Решение № 139 от 11.05.2018 г. по в.т.д. № 620/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд).
Това налага жалбоподателят да уточни дали депозираната касационна жалба е в лично качество или в качеството му на управител на несъстоятелното дружество – „Ромекс кар“ ЕООД.
2./ Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ГПК касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, а съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай, касационната жалба не е приподписана от адвокат или юрисконсулт, нито по делото има данни подписалият депозираната касационна жалба П. Г. Б. да притежава юридическа правоспособност.
3./ Към жалбата не е приложено и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
4./ Жалбоподателят е направил искане по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ за изготвяне на изложение, по което следва да се произнесе администриращият Пловдивски апелативен съд.
5./ Касационната жалба е нередовна и с оглед изискването на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, доколкото жалбоподателят не е представил платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.
6./ Има искане за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата държавна такса на основание чл. 95 ГПК, по което също следва да се произнесе администриращият съд.
7./ Депозирането на жалбата пред ВКС води до нарушение и на разпоредбата на чл. 287, ал. 1 ГПК, доколкото препис от касационната жалба и приложенията към нея не са връчвани на насрещната страна за отговор.
Това налага преписката да бъде изпратена на Пловдивски апелативен съд, който да администрира подадената от П. Г. Б. касационна жалба с вх. № 3176/04.04.2019 г. срещу Решение № 80 от 07.03.2019 г., постановено по в.т.д. № 620/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
В случай, че депозираната от Б. касационна жалба срещу второто решение е редовна и може да произведе суспензивен и деволутивен ефект, след постъпването и във ВКС по предвидения от закона ред (чрез ПАС), ще следва да бъде образувано второ касационно дело и преценката ми се основава на правомощията ми по чл.14 от Правилата за образуването и случайното разпределение на делата във ВКС (ПОСРД).
Считам, че второто касационно дело ще следва да бъде разпределено при условията на чл.9.1 от ПОСРД, като в правомощията на състава ще е да прецени дали да приложи чл.213 ГПК и присъедини делата за общо разглеждане.
В случай, че втората касационна жалба бъде върната, т.д. № 2482/2018 г. на ІІ т.о ще продължи при досегашните условия.
По горните съображения, Ръководителят на Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България
Р А З П О Р Е Д И :
ИЗПРАЩА преписка с вх. на ВКС № 7091/23.07.2019 г. на Пловдивски апелативен съд за администриране на депозирана от П. Г. Б. във ВКС касационна жалба с вх. № 3176/04.04.2019 г. срещу Решение № 80 от 07.03.2019 г., постановено по в.т.д. № 620/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд за изпълнение на указанията по п.1-7 от съобразителната част на настоящето разпореждане.
ОТСРОЧВА без дата закритото заседание по чл.288 ГПК.
В СЛУЧАЙ че недостатъците по касационната жалба с вх. на ВКС № 3176/04.04.2019 г. бъдат отстранени и тя бъде администрирана от ПАС във ВКС, по нея следва да бъде образувано отделно дело и разпределено при условията на чл.9.1 от ПОСРД на докладчика по т.д.№ 2482/2017 год. на ІІ т.о
СЪСТАВЪТ е компетентен да прецени дали да приложи чл.213 ГПК по отношение делата.
В СЛУЧАЙ че недостатъците по касационната жалба с вх. на ВКС № 3176/04.04.2019 г. не бъдат отстранени и тя бъде върната с влязло в сила разпореждане, делото да се върне на ВКС за продължаване на процесуалните действия по т.д.№ 2482/2017 год. на ІІ т.о.
Ръководител на Търговска колегия на ВКС: