РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 16.08.2012 година
Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховния касационен съд и ръководител на наказателната колегия на съда, като разгледах молбата на осъдения А. Д. Т., с вх. № на ВКС 11424/10.08.2012 г.,
установих:
От изложеното в подадената молба може да бъде направен извод, че осъденият А. Д. Т. иска проверка по реда на възобновяването на присъда № 37 от 08.11.2002 г., постановена по НОХД № 489/2002 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с която същият е признат за виновен за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 НК, вр. чл. 115 НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години при първоначален „строг” режим.
В срока по чл. 318, ал. 1 НПК, в редакцията към 2002 г. (обн., ДВ, бр. 89 от 15.11.1974 г., в сила от 01.03.1975 г., отм., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) посочената присъда не е обжалвана и/или протестирана пред Апелативен съд – Бургас и е влязла в сила на 09.12.2002 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 421, ал. 3 НПК (обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. В настоящия случай искането за възобновяване на наказателното дело е с дата на пощенското клеймо от 24.07.2012 г., т.е. много след изтичане на законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт – в случая присъда, и е процесуално недопустимо.
С оглед на гореизложеното, отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд по реда на Глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на НОХД
№ 489/2002 г. на Сливенския окръжен съд.
Делото, ведно с молбата, да се върне на Сливенски окръжен съд.
Да се уведоми молителят, чрез началника на Затвора – Стара Загора.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:
ГРОЗДАН ИЛИЕВ
Е.В.