РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 02.11.2012 година
Гроздан Илиев – зам. на председателя на Върховния касационен съд, като разгледах искането на Д. Д. С. с вх. №14816 от 26.10.2012 г., против определение № 57 от 19.03.2010 г., постановено по в.н.ч.д. № П-149/10 г. на Софийски апелативен съд (САС), по реда на чл. 243, ал. 7 НПК,
УСТАНОВИХ:
Налице е процесуална недопустимост на направеното искане за възобновяване на наказателното дело, приключило на досъдебната производство с прекратителното определение, чиято отмяна се иска по реда на възобновяване на наказателното производство. Както вече е отбелязано в предходното разпореждане от 20.06.2012г., на председателя на второ наказателно отделение на ВКС, атакуваното определение не е включено в предмета на касационна проверка, изчерпателно определен в чл. 346 НПК. Вярно е, че този вид определения е от категорията актове, които според чл.419 НПК подлежат на проверка в производството по гл. ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА НПК, но в тази част съдията докладчик постановил разпореждането от 27.06.2009г., по в.н.ч.д.№ П-149/10 г. на САС е пропуснал да отбележи, че процесуалната допустимост на искането се определя, както от вида на акта, чиято отмяна се иска, така и от процесуалната легитимация на лицето автор на искането и срока в които се прави искането. Лицата, които имат правомощията да правят искане за възобновяване на наказателното дело са изчерпателно посочени в чл.420 НПК, а сроковете в които могат да направят искането в чл.421 НПК. Пострадалият от престъплението, каквото качество несъмнено има Д. С. не е от кръга на лицата, които са активно легитимирани, оправомощени да предизвикат възобновяване на делото. Срокът в които може да се направи искането, когато се преследва утежняване положението на обвиняемия, респ. подсъдимия е шест месеца от датата на влизане в сила на постановения съдебен акт. При положение, че определението по в.н.ч.д.№ П-149/10 г. на САС е влязло в сила на 19.03.2010 г., а искането за възобновяване постъпило във ВКС с вх. №1851 от 17.09.2012 г. е очевидно, че и срока по чл.421 НПК не е спазен, поради което следва да се откаже образуване на производство за възобновяване на делото.
Не на последно, място за пълнота на изложението, е необходимо да се отбележи, че в поредната си, последна жалба пострадалият Д. С., мотивира искането за отмяна на прекратителното определение на САС, позовавайки се на новоустановени доказателствени материали, които не са били известни на него, разследващите органи, прокуратурата и съда към момента на постановяване на определението на САС, чиято отмяна преследва. Тези фактически твърдения предполагат съвършено друга хипотеза за възобновяване, очертана в нормата на чл. 422 , ал.1, т.т.1 до 3 НПК, като в чл.420 НПК са посочени и прокурорите, които имат правомощието да предизвикат ново разследване, респективно да направят искане за възобновяване на делото, каквито хипотези не са налице в настоящият момент по преписката.
Мотивиран от изложените по горе съображения ,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред ВКС, по искането на Д. Д. С. от гр. София, вх. №14816 от 26.10.2012 г., за отмяна на определение № 57 от 19.03.2010 г., постановено по в.н.ч.д. № П-149/10 г. на Софийски апелативен съд (САС), по реда на възобновяване на делото.
Делото ведно с искането да се върне на Софийски апелативен съд .
За настоящето разпореждане да се уведоми Д. Д. С. на адреса, посочен в искането, по което е образувана настоящата преписка.
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:
Гр. Илиев