РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 12 .11. 2012 година
Гроздан Илиев – зам. на председателя на Върховния касационен съд, като извърших проверка по преписки вх.№№ 15551/08.11.2012г. и 15550/08.11.2012г., образувани по повод на подадени искания от адвокат Г. П. от ДАК-гр. Добрич, защитник на обвиняемия И. М., на когото е взета мярка за неотклонение задържане под стража по ДП №1349/2012 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-гр. Варна
УСТАНОВИХ:
Преписките са с идентичен предмет, съдържащ претендирани нарушения с основание по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, като на основание чл. 425, ал.1, т.2 НПК се отменят по реда на възобновяване на делата постановените въззивни определения по в.н.ч.д.№№1263/2012г. и 1285/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд (ВОС), които са образувани, както следва:
– в.н.ч.д. № №1263/2012 г. по частен протест на прокурор от Варненската районна прокуратура срещу определението от 02.10.2012г. по ч.н.д. № 4878/2012г. на ВРС, с което е направен отказ да се уважи молбата с основание по чл.186 от НПК за възстановяване на пропуснат срок за подаване на протест против определение № 1915/21.09.2012 г., с което мярката за неотклонение на обв. И. М. е изменена от задържане под стража в парична гаранция в размер на 1 000лв.
Въззивната инстанция е приела протеста за основателен и с определение № 689/18.10.2012г. отменила определението на първоинстанционния съд и възстановила срока за протестиране на определение № 1915/21.09.2012г., постановено по ч.н.д. № 4878/2012г. на ВРС.
По следващото в.н.ч.д. № 1285/2012 г. окръжният съд, след като разгледал протеста против определение № 1915/21.09.2012г. по ч.н.д.№ 4878/2012 г., с което мярката за неотклонение на обв. И. М. била изменена от задържане под стража в парична гаранция в размер на 1 000лв. и го намерил за основателен, постановил протоколно определение № 700/23.10.2012г., с което отменил протестираното определение и отново взел мярка за неотклонение задържане под стража на обв. М. по ДП №1349/2012 г.
При така установените фактически и правни положения става ясно, че двете искания за възобновяване на постановените въззивни определения, това за възстановяване на срока за протестиране и следващото, с което подаденият въззивен протест, разгледан по същество, е уважен и мярката за процесуална принуда изменена в най – тежката, са процесуално недопустими.
Поначало съдебните актове, постановявани на досъдебното производство, чрез които се упражнява съдебен контрол върху дейността на разследващите органи и прокуратурата, вкл. и по отношение на мерките за процесуална принуда не подлежат на съдебен контрол по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Предвиденото изключение в чл.419, ал.1 НПК по отношение на определенията за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243, ал.5, т.т. 1 и 2 НПК не налага друг извод, който да ползва преследваната от защитата на обв. М. цел. Следователно определенията, чието възобновяване се иска по предмет са изключени от категорията актове, чиято отмяна може да се постигне по реда на възобновяване на наказателното производство. Вярно е, също така, че процесуалната допустимост на искането се определя както от вида на акта, чиято отмяна се преследва чрез използване на извънредния способ за проверка, така и от процесуалната легитимация на лицето, автор на искането. Лицата, които имат правомощията да правят искане за възобновяване на наказателното дело са изчерпателно посочени в чл.420 НПК и в тази част защитника на обв. М. е пропуснал да съобрази нормата на чл.420 НПК, която изрично определя лицата, разполагащи с правомощие да правят искане за възобновяване на делото, с каквато процесуална легитимация обвиняемите на досъдебното производство не разполагат.
Не на последно място, за пълнота на изложението, е необходимо да се отбележи, че производството по чл.323, ал.2 НПК за правилността на връщането на жалбата или протеста е съвършено различно от това по чл.186 НПК и е недопустимо в това производство въззивната инстанция да извършва проверка на акта, с който първоинстанционният състав е постановил отказ да възстанови срока. Самостоятелна проверка на определенията по чл.186, ал.6 НПК не е предвидена изрично, защото според чл.341, ал.3 НПК тези определения не подлежат на самостоятелна проверка отделно от присъдата. По аргумент от чл.341, ал.1 НПК на такава проверка не подлежат и в производството по глава двадесет и първа НПК. От друга страна, неправилно е по повод молба за възстановяване на срока да се образува въззивно производство с основание по чл.323, ал.2 НПК, така като неправилно е било по повод на едно частно производство, в случая ч.н.д. № 4878/2012г. на ВРС, да се образуват две въззивни частни дела, по които предметът е бил предопределен от постановените актове, с които съдът се е произнасял по направено искане за изменение на мярката за неотклонение на досъдебното производство и подадения протест, с който е поискана неговата отмяна. Именно поради констатираната идентичност по всяко от двете въззивни дела е подадено едно и също искане, което предопределя и необходимостта за произнасяне с настоящето разпореждане и по двете искания, по които са образувани преписките във ВКС по отношение на тяхната процесуална допустимост.
Мотивиран от изложените по горе съображения и на основание чл.426 вр. чл.351, ал.4, т.2, пр.2 и 3 НПК,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване пред Върховен касационен съд по Глава тридесет и трета НПК по преписки вх. №№ 15551/08.11.2012г. и 15550/08.11.2012г., образувани по повод на подадени искания от адвокат Г. П. от АК-гр. Добрич, защитник на обвиняемия И. В. М., обвиняем по ДП № 1349/2012 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-гр. Варна, за отмяна на протоколно определение № 700 от 23.10.2012 г., постановено по в.н.ч.д. № 1285 от 2012 г. на ВОС и определение № 689/18.10.2012г., постановено по в.н.ч.д. № 1263/2012 г. на същия съд.
Делата ведно с исканията да се върнат на Варненски окръжен съд.
За настоящето разпореждане да се уведомят адвокат Г. П. и И. В. М. на адресите, посочени в исканията, по които е образувана настоящата преписка.
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:
Гр. Илиев
ММ