Разпореждане № от 41591 по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

РАЗПОРЕЖДАНЕ

София, 13.11.2013 година

Татяна Кънчева – председател на второ наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах искането на осъдения В. Б. М. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 1459/2009 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с вх. № 15103 на ВКС от 29.10.2013 г.,
установих:

Искането (озаглавено „молба”), адресирано пряко до ВКС, е постъпило първоначално в съда с вх. № 2391/14.10.2013 г. и е изпратено по компетентност на СРС – за комплектоване с н.о.х.д. № 1459/2009 г.
С присъда от 02.06.2010 г. на СРС по н.о.х.д. № 1459/2009 г. В. Б. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК посочената присъда е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия М. пред Софийски градски съд – образувано е в.н.о.х.д. № 2787/2011 г. и е постановено решение № 231, влязло в сила на 20.02.2012 г. /вж. н.о.х.д. № 1459/2009, където е приложено писмо на СГС до СРС от 13.03.2012 г., съгласно което въззивното решение е обявено на 20.02.2012 г./.
ВКС, с писмо № 15103/13 от 30.10.2013 г., изиска предоставяне на съответната справка и от Затвора – Плевен. С писмо № ЗД 692/2013 от 08.11.2013 г. на Затвора – Ловеч (поради междувременното преместване на осъдения в това пенитенциарно заведение), е уведомен, че В. Б. М. е постъпил в Затвора – Плевен, в качеството на осъден по присъда от 02.06.2010 г. по н.о.х.д. № 1459/2009 на СРС, влязла в законна сила на 20.02.2012 г., на 05.03.2013 г., като за начало на изтърпяване на наказанието се счита 03.03.2013 г., когато е задържан.
Съгласно разпоредбата на чл. 421, ал. 3 НПК осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. В настоящия случай, искането за възобновяване на наказателното дело е подадено извън законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на посочената присъда и е процесуално недопустимо.
Дори да се приеме, че поради липса на данни за съобщаване на въззивното решение на страните в съответствие с чл. 340, ал. 2 НПК осъденият е узнал за постановеното въззивно решение на дата 03.03.2013 г., когато е задържан, то шестмесечният срок, отново е изтекъл /пощенско клеймо от 11.10.2013 г. по рег. № 2415 на Затвора – Плевен/.
В периода до получаване на изисканата справка от затвора, по делото постъпи и молба с рег. № 2637 на ВКС от 07.11.2013 г. от лишен от свобода – А. А. Б., която съдържа „самопризнание”, че не В. Б. М. е извършител на престъплението, за което е осъден по н.о.х.д. № 1459/2009 г. на СРС. Посочената молба следва да бъде върната на А. Б., като копие от нея бъде приложено по делото, тъй като лицето не е активно легитимирано да отправя искане за възобновяване. Освен това, искане за възобновяване на наказателното дело на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 1 – 3 НПК е в компетентността на съответния окръжен прокурор.
Подаденото искане не може да инициира производство пред ВКС по глава тридесет и трета от НПК, поради което,
РАЗПОРЕЖДАМ:

Отказвам образуване на производство за възобновяване на н.о.х.д. № 1459/2009 г. по описа на Софийски районен съд.
Делото с искането да се върне на Софийски районен съд.
Да се уведоми В. Б. М., понастоящем в Затвора – Ловеч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:

ТАТЯНА КЪНЧЕВА

Е.В.

Scroll to Top