РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 13.01.2014 година
Вероника Имова – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих саморъчната касационна жалба на Р. И. Ц., както и подадената такава от защитника на подсъдимата, адв. Т. от АК – София, администрирана от въззивния съд като допълнение към жалбата на Ц., срещу присъда № 237 от 08.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1982/2013 г. на Софийски градски съд (СГС), с вх. № 472 на ВКС от 10.01.2014 г.,
установих:
С присъда от 09.03.2012 г. на Софийски районен съд (СРС) по н.о.х.д. № 24617/2011 г. Р. И. Ц. е призната за невиновна за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. В срока по чл. 319, ал. 1 НПК посочената присъда е протестирана от Софийска районна прокуратура, образувано е в.н.о.х.д. № 1982/2013 г. и е постановена присъда № 237 от 08.07.2013 г., с която подсъдимата е призната за виновна за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Наложено й е наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК; глоба в размер на 1318 лв., както и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от една година.
Р. И. Ц. подава саморъчна касационна жалба, именована „молба – жалба”, с вх. № 87154 на СГС от 23.07.2013 г. Съгласно разпореждане на съдията-докладчик по делото от 04.11.2013 г., на жалбоподателката е изпратено съобщение, с приложен към него препис от мотиви към новата присъда, указващо, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да посочи причините на основанието за обжалване, данните, които го подкрепят и искането, което се прави. Същото е получено лично от Ц. на 07.11.2013 г. и в дадения 7-дневен срок, т.е. до 14.11.2013 г., вкл., указанията на въззивния съд не са изпълнени от жалбоподателката.
Подадена е и касационна жалба от адв. А. Т. от АК – София (нов защитник на подсъдимата), с вх. № 131811 на СГС от 21.11.2013 г., която е възприета от съдията-докладчик като допълнение към жалбата, депозирана първа.
Саморъчната касационна жалба на подсъдимата Р. И. Ц. не съответства на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, тъй като в нея не са посочени касационни основания и данните, които ги подкрепят, предопределящи допустимост на производството пред Върховния касационен съд. Единственото съдържание на жалбата се изразява в това, че в нея е посочено същата да се разгледа като такава по н.о.х.д. № 24617/2011 г. на СРС и в.н.о.х.д. № 1982/2013 г. на СГС.
Изготвената от адв. Т. жалба не е самостоятелна касационна жалба, тъй като е извън срока по чл. 319, ал. 1, вр. чл. 350, ал. 1 НПК. Същата не представлява и допълнение към касационната жалба на Ц.. Законовата възможност по чл.351, ал. 3 НПК – за допълнение към подадена жалба и протест, предполага допълване на вече изложени доводи и съображения, а не излагането им за пръв път.
Горното налага двете касационни жалби срещу присъда № 237 от 08.07.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1982/2013 г. на Софийски градски съд да бъдат отклонени като недопустими.
Върховният касационен съд указва на жалбоподателката Р. И. Ц. за възможността по чл. 420, ал. 2 НПК – тя или неин защитник (изрично упълномощен да подаде искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1982/2013 г. на СГС) да подаде искане за възобновяване на наказателно дело (чрез съответния първоинстанционен съд до ВКС), в случаите по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт по чл. 421, ал. 3 НПК, или считано от 15.11.2013 г.
С оглед на гореизложеното, поради отсъствие на процесуалните изисквания, предопределящи допустимостта на производството,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство по в.н.о.х.д. № 1982/2013 г. по описа на Софийски градски съд.
Делото с жалбите да се върне на Софийски районен съд.
Копие от настоящото разпореждане да се изпрати на Софийски градски съд, за сведение.
Да се уведомят Р. И. Ц. и адв. Т. – на адресите, посочени съответно в жалбата на Ц. и пълномощното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ВЕРОНИКА ИМОВА
Е.В.