РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 09. 04. 2014 година
Вероника Имова – Председател на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах изпратеното от Софийски районен съд на основание чл. 44, ал. 1 НПК ч.н.д. № 8542/2013 г. с вх. № 5068/04.04.2014 г.,
УСТАНОВИХ:
Посоченото по – горе производство е образувано по предложение на Софийска районна прокуратура за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и определяне на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК на общо най – тежко наказание измежду наложените на Н. К. С. наказания по н.о.х.д. № 8854/2011 г. и н.о.х.д. № 7708/2012 г. – и двете по описа на същия съд. С разпореждане от 31.10.2013 г. производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, като такъв, постановил последната влязла в сила по отношение на осъдения С. присъда.
Без да образува производство, Зам. – Председателят на Софийски градски съд и Ръководител на Наказателното отделение на същия съд се е произнесъл по недопустим начин с разпореждане от 02.12.2013 г., прикачено към изпратеното от Софийски районен съд дело, като в диспозитива „не е приел” по подсъдност ч.н.д. № 8542/2013 г. и го е върнал на Софийски районен съд за продължаване на производството по делото.
С последващо разпореждане от 01.04.2014 г. Софийски районен съд, позовавайки се отново на Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС, е изпратил на основание чл. 44, ал. 1 НПК производството на касационната инстанция за решаване на повдигнатия спор за подсъдност, какъвто на практика не е налице.
Разпореждането от 02.12.2013 г. на Зам. – Председателя на Софийски градски съд и Ръководител на Наказателното отделение на същия съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните норми на чл. 248, чл. 249 и чл. 44, ал. 1 НПК, тъй като на първо място е налице произнасяне без дело, каквото е следвало да бъде образувано от СГС; на второ място съдията – докладчик е следвало да извърши проверката за подсъдността на делото по реда на чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК и да го прекрати на основание чл. 249, ал. 1 НПК след преценка за неподсъдност и на трето място на основание чл. 44, ал. 1 НПК да повдигне спор за подсъдност, като изпрати делото на касационната инстанция за решаването му.
Погазването на посочените по – горе процесуални норми поставя Върховният касационен съд в невъзможност да образува частно производство.
С оглед на изложените по – горе съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Делото да се изпрати на Софийски градски съд за изпълнение на дадените в мотивната част на разпореждането указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
/В. Имова/
ич