РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 30.07.2014 година
Павлина Панова – заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на наказателната му колегия, като проверих касационите жалби на Й. В. И., чрез защитника му – адв. П., както и тази на И. В. И. срещу въззивно решение № 49 от 19.06.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 102/2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с вх. № 10715 на ВКС от 30.07.2014 г.
установих:
С присъда № 4 от 24.01.2014 г. по н.ч.х.д. № 490/2012 г. по описа на Районен съд – Мездра подсъдимият Й. В. И. е признат за виновен в това, че на 25.10.2010 г. в [населено място] бърдо, общ. Р., в съучастие като съизвършител с В. В. и Н. Й. е причинил на И. В. И. /брат на подсъдимия/ от същото село средна телесна повреда и на основание чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата от 2000 лв., представляващи неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като в останалата част до претендираната сума от 6000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С въззивно решение № 49 от 19.06.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 102/2014 г. по описа на ОС – Враца първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъплението в съучастие с В. В. и Н. Й., вместо което подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по чл. 20, ал. 2 НК. Освен това, първоинстанционната присъда е изменена в частта за наказанието, като на основание чл. 129, ал. 2 , вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК наказанието лишаване от свобода е заменено с наказание пробация с наложени две пробационни мерки, отхвърлен е и предявеният граждански иск за уважения размер над сумата от 400 лв. до присъдените 2000 лв. Присъдата в останалата част е потвърдена.
Окръжен съд – Враца, действайки като въззивна инстанция, не е постановил „нова присъда” по смисъла на чл. 336 НПК. Постановеният съдебен акт по в.н.ч.х.д. № 102/2014 г. на Окръжен съд – Враца не попада в категорията на изчерпателно изброените в чл. 346 НПК актове, подлежащи на редовен касационен контрол, тъй като няма пререшаване на въпроса за вината. Този въззивен съдебен акт, съгласно чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, има характер на изменение на първоинстанционната присъда, а не представлява „нова присъда”, по аргумент от чл. 346, т. 2 НПК.
Поради изложените съображения, подадените касационни жалби са недопустими, с оглед на което:
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд.
Делото, ведно с жалбите към него, да се върне на Районен съд – Мездра.
Копие от настоящото разпореждане да се изпрати на Й. В. И. и неговия защитник, както и на другия жалбоподател – И. В. И..
ЗАМ.- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
Е.В.