РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 14.08.2014 година
Вероника Имова – председател на трето наказателно отделение на наказателна колегия във Върховния касационен съд, като разгледах жалбата на Ю. К. И. – С., с вх. № 11236/11.08.2014 г., която по същество представлява искане за възобновяване на производствата по н.о.х.д. № 569/1994 г. и по н.о.х.д. № 2451/1996 г. г. по описа на Софийски районен съд,
УСТАНОВИХ:
1. Както вече неколкократно е указвано на молителката с предходни разпореждания, последното от които от 11.12.2012 г., присъдата от 06.06.1995 г., по н.о.х.д. № 569/1994 г. по описа на Софийски районен съд, не подлежи на проверка по реда на възобновяването по искане на осъденото лице, тъй като е влязла в сила на 11.12.1996 г.
Атакуваната присъда по н.о.х.д. № 569/1994 г. на СРС е потвърдена с решение от 11.12.1996 г. на Софийски градски съд по в.н.о.х.д. № 621/1995 г. Горните присъда и решение са проверени по отменения преглед по реда на надзора с решение № 302 от 11.07.1997 г. по к.н.д. № 85/1997 г. на ВКС. По този начин присъдата от 06.06.1995 г., по н.о.х.д № 569/1994 г. по описа на Софийски районен съд е проверена както чрез редовния инстанционен способ за контрол на постановени невлезли в сила съдебни актове – обжалване, така и чрез извънредния процесуален способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове – преглед по реда на надзора.
Освен това, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 29.06.1999 г. на ОСНК на ВКС, актовете влезли в сила преди 01.04.1998 г. не подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателни дела. По отношение на тях, съгласно § 37, ал. 2 НПК от 1974 г. (отм.), проверката се извършва по отменения преглед по реда на надзора. В процесния случай такъв преглед е извършен с решение № 302 от 11.07.1997 г. по к.н.д. № 85/1997 г. на ВКС, с което молбата на искателката е оставена без уважение.
При това положение и на основание чл. 426 във вр. чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК, искането за възобновяване следва да бъде върнато като недопустимо.
2. Искането на осъдената за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 2451/1996 г. по описа на Софийски районен съд също е недопустимо, тъй като е подадено след шестмесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 421, ал. 1, т. 3 НПК. Присъдата от 17.12.1999 г. е влязла в сила на 18.01.2000 г., а срокът за отправяне на искане за възобновяване е изтекъл на 18.07.2001 г. При това положение, на основание чл. 426 във вр. чл. 351, ал. 4, т. 2 НПК, същото следва да бъде върнато като просрочено.
3. Относно изложените в жалбата твърдения за наличие на извършено престъпление, по смисъл на чл. 422, ал. 1, т. 2 НПК, осъдената следва да има предвид, че отправяне на искане за възобновяване на това основание е от компетентността на съответния окръжен прокурор, след провеждане на разследване по надлежния ред.
Поради изложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с искането да се върне на Софийски районен съд.
Препис от разпореждането да се изпрати на осъдената.
ДЦ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ: