РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 30.07.2015 година
Павлина Панова – заместник-председател на Върховния касационен съд на Република България и председател на наказателната му колегия, като проверих касационната жалба, подадена от адв. Я. Н., защитник на подсъдимия В. Г. К. с вх. №9633 от 30.07.2015 г. по описа на ВКС срещу въззивно решение № 155 от 11.05.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 550/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд,
У С Т А Н О В И Х:
Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 350, ал. 1 във връзка с чл. 319, ал. 1 от НПК петнадесетдневен срок, но същата не може да послужи като основание за образуване на касационно производство по Глава двадесет и трета от НПК.
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК, тъй като в нея не се посочват данните, които подкрепят сочените в нея касационни основания. В горепосочената жалба адв. Я. Н. – упълномощен защитник на подсъдимия В. Г. К., е посочил, че ще изготви допълнение към жалбата преди даване ход на делото и при необходимост, след указания на съда.
Делото е изпратено на ВКС, без да е даден срок на подалия жалбата да приведе същата в съответствие с чл. 351, ал. 1 от НПК, като изготви допълнение към нея. Софийският апелативен съд е администрирал касационната жалба, вместо да изпълни процедурата по чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК. Така администрирана, жалбата не дава основание за образуване на касационно производство пред ВКС, доколкото не са изпълнени изискванията на процесуалния закон.
Изискването на разпоредбата на чл. 351 ал.1 от НПК не е самоцелно, а е предвидено с оглед възможността на касационния съд да извърши проверка на въззивния съдебен акт само в пределите, посочени в чл. 347 от НПК и в контекста на съдържащите се в жалбата доводи. В същото време, бланкова жалба, каквато е депозираната по настоящето дело, съществено би ограничила правото на защита на всички страни, тъй като те не биха могли да са наясно срещу какви доводи да се защитават.
Разпоредбата на чл. 351 ал.3 от НПК дава право на страните да представят допълнения към жалбата или протеста до даване ход на делото пред касационния съд. Възможността обаче да се представят допълнителни изложения съгласно чл. 351 ал.3 от НПК предполага наличие на процесуален документ /протест, жалба/, който съдържа доводи, съображения, аргументи, но които се нуждаят от допълване. Недопустимо е по силата на тази норма да се заобикаля изискването за излагане още в иницииращия касационното производство документ /протест или жалба/ визираните в чл. 351 ал.1 от НПК реквизити. Обратното би поставило останалите страни в процеса в положение на неяснота до самото заседание относно исканията и съображенията на другата страна. Ето защо и законодателят е предвидил възможност по чл. 351 ал.3 от НПК единствено за „допълване” на вече изложени доводи, а не възможност те да бъдат изложени за първи път.
Тези обстоятелства налагат делото да бъде върнато на изпращащия съд, който да изпълни задължението си да укаже срок за изготвяне на допълнение към подадената касационна жалба. Едва след изпълнение на това изискване делото следва да бъде администрирано отново до ВКС.
Предвид гореизложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд по дело с вх. № №9633 от 30.07.2015 г. по описа на ВКС срещу въззивно решение № 155 от 11.05.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 550/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Делото да се върне на Апелативен съд София за изпълнение на указанията в обстоятелствената част.
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ:
/ ПАВЛИНА ПАНОВА /
ГП