2
РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 31.07.2015 година
Павлина Панова – Заместник-председател на Върховния касационен съд и Председател на наказателната му колегия, като разгледах молбата на А. А. М. с вх. № 9656/30.07.2015 г. (предх. № 7850/18.06.2015 г.) за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 1646/2010 г. по описа на Районен съд – Видин,
УСТАНОВИХ:
С Присъда № 62 от 26.01.2011 г. по н.о.х.д. № 1646/2010 г. на Районен съд – Видин, ход на което е даден по реда на чл. 269 НПК, А. А. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е осъден да изтърпи отделно и наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, наложено по н.о.х.д. № 16019/2006 г. на Софийския районен съд. Така постановената присъда е потвърдена с Решение № 42 от 31.03.2011 г. по в.н.о.х.д. № 60/2011 г. на Окръжен съд – Видин.
На основание чл. 423, ал. 1 НПК по искане на А. М. във Върховния касационен съд е образувано н.д. № 1330/2013 г., второ наказателно отделение, като с Решение № 358 от 20.09.2013 г. по същото дело искането на осъдения за възобновяване е оставено без уважение.
С „тъжба” от 14.03.2014 г. и „тъжба – искане” от 28.03.2014 г. М. е отправил повторно искане за възобновяване на същото основание. Върховният касационен съд, с разпореждане от 11.04.2014 г., е отказал образуване на производство по реда на глава тридесет и трета от НПК.
На 18.06.2015 г. във ВКС е постъпила нова молба от осъденото лице с вх. № 7850 за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 1646/2010 г. на Районен съд – Видин, която с разпореждане от 19.06.2015 г. е препратена по компетентност на Софийския апелативен съд съобразно обнародваните в бр. 42/2015 г. на Държавен вестник изменения в Наказателно – процесуалния кодекс.
Софийският апелативен съд, след като е образувал н.о.х.д. № 577/2015 г. по така постъпилата молба, с Определение № 207 от 17.07.2015 г. е прекратил производството и е изпратил делото на ВКС поради наведените от осъдения доводи за задочното му осъждане.
Върховният касационен съд намира, че не е компетентен да се произнесе по молбата за възобновяване на осъденото лице, постъпила в съда на 18.06.2015 г., тъй като изложените в нея доводи отговорят по съдържание на предвидените в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК основания за възобновяване, доколкото се твърдят единствено допуснати в производството съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Фактът, че в хода на образуваното пред САС дело осъденото лице е изложило доводи касателно протеклото без негово участие съдебно производство, не е причина компетентният в случая съд да не се произнесе по първоначално направеното искане, съдържащо твърдения за наличие на основанията само по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Отделно от посоченото, следва да се обърне внимание, че ВКС вече се е произнасял по искане на осъденото лице за възобновяване по реда на чл. 423 НПК с решение, по силата на което такова е отказано. На последващите искания за възобновяване, мотивирани с факта на задочното осъждане, а именно „тъжба” от 14.03.2014 г. и „тъжба – искане” от 28.03.2014 г., неправилно администрирани като л. 3 и л. 5 от н.о.х.д. № 577/2015 г. на САС, ВКС е отговорил с разпореждане от 11.04.2014 г., находящо се на л. 85 от н.о.х.д. № 1646/2010 г. на Видинския районен съд.
С оглед на изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с искането да се изпрати на Софийския апелативен съд по компетентност.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на осъдения А. А. М..
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
м.б.