РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр.София, 10.08.2015 година
Павлина Панова – заместник-председател на Върховния касационен съд на Република България и председател на наказателна колегия, като разгледах и проверих така подадената касационна жалба, с вх. № 4334 от 06.07.2015 г. на АС – гр.Варна и вх. № 9908 от 07.08.2015 г. на ВКС, срещу присъда № 7 от 19.06.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 114/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна,
У С Т А Н О В И Х:
Подадената в срок касационна жалба не може да послужи като основание за образуване на производство по Глава двадесет и трета от НПК.
Същата, макар и подадена в срок, е идентична по своето съдържание с „мотивирана жалба и становище по протеста”, представляваща по същество допълнение към бланкетна въззивна жалба и становище по въззивен протест, подадена пред въззивния съд от защитника на подсъдимия. Така подадената касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като не посочва в пълнота данни, различни от тези изложени пред въззивната инстанция, които да подкрепят соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, както и заложеното в жалбата основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, съобразени с мотивите към въззивната присъда.
С последователни писмени резолюции № 1051 и 1052 от 07.07.2015 г., положени върху лицевата част на касационната жалба, съдията-докладчик от Aпелативен съд – гр.Варна, е разпоредил да се изпратят копия от мотивите към присъдата на жалбоподателя и да му се укаже, че следва да представи допълнителни съображения към жалбата си, след което делото, ведно с жалбата, да бъде изпратено по компетентност на ВКС. Това, което е пропуснал администриращият делото съд е да предупреди жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените от съда указания, ще последва връщане на жалбата по чл. 351, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 351, ал. 1 от НПК като неотговаряща на законовите изисквания за съдържание.
По делото има данни, че адв. П. е получил на 14.07.2015 г. съобщение, с което лично е уведомен надлежно за изготвените мотиви и е получил препис от тях като е бил уведомен за указания му срок от съда за представяне на допълнение към касационната жалба. В жалбата, защитникът на подсъдимия, е посочил, че ще изложи „при необходимост” подробни доводи и съображения след запознаване с мотивите на въззивната нова присъда. Такава необходимост в този случай винаги ще е налице, защото има постановена нова присъда от въззивен съд, още повече, че защитникът не е бил запознат с мотивите към нея при изготвянето на жалбата. Едва след като защитникът се запознае със съображенията на въззивния съд, тогава той би могъл да изготви надлежна касационна жалба, отговаряща на предписаното съдържание от процесуалния закон в нормата на чл. 351, ал. 1 от НПК, но в никакъв случай тя не би могла да бъде счетена за „допълнение” към вече изготвена такава по смисъла на чл. 351, ал. 3 от НПК, а по-скоро за процесуален документ, с който процесуално-легитимираната страна ще изправи съдържанието на вече подадената жалба, чиято роля ще бъде ограничена само до „пазене” на срока и очертаване на параметрите на касационното обжалване, а именно посочване на основанията за касация на въззивния съдебен акт.
Изискването на разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК не е самоцелно, а е предвидено с оглед възможността на касационния съд да извърши проверка на въззивния съдебен акт само в пределите, посочени в чл. 347 от НПК и в контекста на съдържащите се в жалбата доводи. В същото време, ако се допусне инициирането на касационно производство посредством касационна жалба, преповтаряща съдържанието на въззивна такава, каквато е депозираната по настоящето дело, а в по-късен етап на наказателния процес се представи „допълнение”, което излага аргументи на база мотивите на обжалваната нова въззивна присъда то това няма как да не внесе нови доводи в подкрепа на защитата. Следователно, допускането на едно такова действие несъмнено ще резултира в съществено ограничаване правата на другата страна в процеса като я постави изначално в неравнопоставено положение, тъй като тя не би могла да бъде отнапред наясно какви възражения ще трябва да обори пред съда в съдебно заседание. Съдържанието на касационната жалба не може да представлява т. нар. „процесуална изненада” за която и да е страна в наказателния процес.
На следващо място, не са изпълнени и изискванията за връчване на съобщение на всички страни по делото, че мотивите по делото са изготвени. В конкретния случай, липсва връчено съобщение за изготвените мотиви лично на подсъдимия Р. П. Х., което ограничава негово суверенно право на самостоятелна защита, изразяващо се в упълномощаване на друг защитник или заемане на друга линия на защита. Обвиняемият е централна фигура в наказателния процес и в качеството на подсъдим е самостоятелна страна в наказателния процес.
Апелативен съд – гр.Варна е администрирал касационната жалба, вместо да изпълни докрай процедурата по чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК. Така администрираната жалба не дава основание за образуване на касационно производство пред ВКС, доколкото не са изпълнени изискванията на процесуалния закон.
Предвид гореизложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
Отказвам образуване на касационно производство пред Върховния касационен съд на Република България по така подадената касационна жалба, с вх. № 4334 от 06.07.2015 г. на АС – гр.Варна и вх. № 9908 от 07.08.2015 г. на ВКС, срещу присъда № 7 от 19.06.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 114/2015 г. по описа на АС – гр.Варна.
Делото, ведно с касационната жалба, да се върне на АС – гр.Варна за изпълнение на указанията в обстоятелствената част.
Да се уведомят Р. П. Х. и адв. Г. П. за настоящото разпореждане.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НК НА ВКС:
/ ПАВЛИНА ПАНОВА /