РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 31.08.2015 година
Елена Величкова – председател на първо наказателно отделение във Върховния касационен съд (ВКС), като разгледах „молбата-искане” на С. Х. К. за възобновяване на производството по к.н.д. № 735/1997 г. по описа на Върховния касационен съд, с вх. № 10646/28.08.2015 г.,
УСТАНОВИХ:
Осъденият отправя искане за възобновяване на посоченото по-горе производство на основание „чл. 362, ал. 1, /3 и 4 от НПК /стар/”, вероятно имайки предвид чл. 362, ал. 1, т. 3 и 4 НПК /отм. 29.04.2006 г./.
Излага три групи доводи:
1. За нарушаване на правото му разглеждане на делото в разумен срок, в подкрепа на което прилага копие от съобщение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
2. При висящ правен спор по гражданско дело № 793/98 г. с ищец г-н К. и ответник РДВР – Враца, паралелно е даден ход на н.д. № 735/1997 г. на ВКС, по което с решение № 49 от 16.02.1998 г., по реда на наздзора е изменено решение № 51 от 20.06.1997 г. по в.н.о.х.д. № 113/1997 г. на Врачанския окръжен съд и присъда № 125 от 07.04.1997 г. по н.о.х.д. № 166/1996 г. на Врачанския районен съд в частта относно повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 1 НК, а в останалата част молбата на г-н К. е оставена без уважение.
3. Прилага копие от писмо с изх. № 94-С-301/№ 94-Х-7/22.05.2015 г. на Министерство на правосъдието на Република България, което счита за новооткрито доказателство и респективно за основание за възобновяване.
Искането е недопустимо по следните съображения:
На първо място от 29.04.2006 г. е в сила НПК обнародван с ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., чиито норми се приложими към настоящия момент. При това положение ВКС не би могъл да възобнови производството на посочените от искателя основания. Доколкото последните са идентични с основанията по чл. 422, ал. 1, т. 3 и 4 от действащия НПК, г-н К. ще получи отговор на искането си в тази част с настоящото разпореждане.
Приложеното съобщение на ЕСПЧ, с което се аргументира нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен срок, е изпратено до г-н К. във връзка с депозирана от него жалба пред същия съд, с вх. № 32415/07. С него жалбоподателят се информира, че жалбата му не отговаря на условията за допустимост, предвидени в чл. 34-35 от Конвенцията. Същото няма характера на решение на ЕСПЧ и не е основание за възобновяване на производството, по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК (чл. 362, ал. 1, т. 4 НПК /отм. 29.04.2006 г./). Освен това дори да имаше такъв характер, осъденият не е процесуално легитимиран да отправи искане за възобновяване на производството на посоченото основание, тъй като съгласно чл. 420, ал. 1, in fine НПК компетентността за последното принадлежи на главния прокурор.
Второто наведено оплакване, за висящ гражданскоправен спор към момента на постановяване с решение № 49 от 16.02.1998 г. н.д. № 735/1997 г. на ВКС, не е основание за възобновяване на наказателното производство. Дори искателят, посредством него, да цели да обоснове съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. 348, ал. 1, т. 2 НПК, той не би могъл да отправи искане на посоченото основание, тъй като не разполага с процесуална легитимация за това, поради обстоятелството, че атакуваният съдебен акт е проверен по касационен ред по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
По третото наведено оплакване – искателят не е процесуално легитимиран да отправя искане за възобновяване при наличие на новооткрити доказателства за възобновяване (основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК (чл. 362, ал. 1, т. 3 НПК /отм. 29.04.2006 г./). Компетентен за горното, съгласно чл. 420, ал. 1 НПК, е съответният окръжен прокурор. Освен това приложеното писмо на Министерството на правосъдието няма характера на доказателство.
Последващи искания със сходен предмет ще бъдат оставяни без разглеждане.
Поради изложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Делото ведно с искането да се върне на Районен съд – Враца.
Препис от разпореждането да се изпрати на искателя С. Х. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ДЦ