РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 09.10.2015 година
Вероника Имова – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах депозираното искане /именувано „молба”/ на осъдения Т. Т. С. за възобновяване на н.о.х.д. № 2108/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Велико Търново, с вх. № 12292 от 09.10.2015 г.,
УСТАНОВИХ:
С протоколно определение № 335 от 29.11.2012 г. по н.о.х.д. № 2108/2012 г. Районен съд – гр. Велико Търново е одобрил споразумение, с което е признал за виновен Т. Т. С. в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК, като му наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от седем месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от седем месеца и „поправителен труд” по месторабота, чрез удръжки от трудовото възнаграждение от 10 % в полза на държавата за срок седем месеца.
На 16.09.2015 г. осъденият С. депозирал молба за възобновяване на горепосоченото наказателно дело с правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, която отправил до Върховния касационен съд, чрез Районен съд – гр. Велико Търново.
С разпореждане № 3999 от 25.09.2015 г. съдията-докладчик в първоинстанционния съд указал делото да се изпрати на Апелативен съд – гр. Велико Търново по компетентност.
Председателят на Великотърновския апелативен съд с разпореждане от 05.10.2015 г. отказал образуването на производство по възобновяване и изпратил делото по компетентност на ВКС. Като аргумент посочил, че искането от осъдения е направено на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, и при съобразяване разпоредбата на чл. 424, ал. 2 НПК установил, че делото следва да се разгледа от върховната инстанция.
Постъпилото искане /именувано „молба”/ с вх. № 17858 от 16.09.2015 г. за възобновяване на н.о.х.д. № 2108/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Велико Търново, не е годно да инициира производство по Глава тридесет и трета от НПК, тъй като изхожда от процесуален субект, който не притежава активна легитимация и следователно няма право да иска възобновяване на наказателно дело.
Въпреки че в жалбата са налице индиции за разкрити нови обстоятелства и доказателства, които не са били известни на първоинстанционния съд при одобряване на споразумението, ВКС не е компетентен да се произнесе по посочените съображения. По наведените от жалбоподателя доводи, последният не е активно легитимирано лице, което има право да иска възобновяване. В правомощията и в компетенцията на съответния окръжен прокурор е да прецени дали да образува наказателно производство, в хода на което да се установят нови обстоятелства или неистински доказателства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото. Едва след извършено разследване окръжният прокурор би могъл да поиска възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК.
Следва да се обърне внимание на съдебните инстанции, които са администрирали делото, че в конкретния случай искането, ведно с делото, депозирано пред Районен съд – гр. Велико Търново, е следвало да бъде директно администрирано до Върховния касационен съд, който единствено е компетентен да се произнесе по допустимостта на искането. Извършеното препращане от Районен съд – гр. Велико Търново до Апелативен съд – гр. Велико Търново само е забавило произнасянето на върховната съдебна инстанция и е ангажирало допълнително ненужно време и усилия на ненадлежния съд.
Предвид гореизложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред ВКС за възобновяване на н.о.х.д. № 2108/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Велико Търново.
Делото да се върне на първоинстанционния съд – Районен съд – гр. Велико Търново.
Препис от разпореждането да се изпрати на осъдения Т. Т. С., за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ВЕРОНИКА ИМОВА
см