РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 04.04.2016 година
Павлина Панова – заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на Наказателна колегия, като проверих касационната частна жалба на М. Д. Д. срещу разпореждане на Софийски районен съд, НО, 15-ти състав, с вх. № 3725 на ВКС от 04.04.2016 г.,
установих:
С Разпореждане № 2032 от 30.03.2016 г. зам. председателя на Софийски градски съд и ръководител на наказателното отделение е отказал да образува въззивно частно наказателно дело по жалба на М. Д. Д. срещу разпореждане на Софийски районен съд, НО, 15-ти състав, с което е върната касационна частна жалба, депозирана от последния. В разпореждането се посочва, че пред СГС не следва да се образува въззивно наказателно производство, тъй като по депозирана въззивна жалба от тъжителя Д. е било образувано въззивно наказателно производство от частен характер, по което съдиите от СГС са се отвели. Предвид това и на основание чл. 43, т. 3 от НПК делото е изпратено на ВКС.
Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, установи следното:
С присъда по н.ч.х.д № 10236/2009 г. подсъдимите С. Д. Я., Г. П. М. и С. М. В. били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Образуваното по въззивна жалба на тъжителя Д. срещу присъдата в.н.ч.х.д № 879/12г. на СГС било прекратено от съда, който сметнал въззивната жалба за оттеглена. С решение по н.д. № 57/13г. на ВКС, ІІІ н.о., определението за прекратяване било отменено като постановено от незаконен състав и делото – върнато за произнасяне по подадената въззивна жалба от друг състав.
След постановени отводи на съдиите от СГС и на съдиите от съдилищата (където делото било пренесено за разглеждане с определения на ВКС по реда на чл. 43, т. 3 от НПК – окръжните съдилища в гр. Перник и гр. Пазарджик) било образувано в.н.ч.х.д. № 90/14г. по описа на Софийски окръжен съд. С определение, постановено в закрито заседание, съдът прекратил производството, приемайки въззивната жалба за оттеглена.
По подадена от тъжителя касационна жалба било образувано н.д. № 1467/14г. на ВКС, ІІІ н.о. С решение от 17.11.2014 г. касационният съд отменил определението за прекратяване на въззивното производство, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, и върнал делото за ново въззивно разглеждане от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. След връщането на делото в Софийския окръжен съд и депозирани отводи на съдиите по реда на чл. 43, т. 3 от НПК, делото било изпратено от ВКС за разглеждане в Окръжен съд – Монтана. С решение от 10.06.2015 г. по в.н.ч.х.д. № 13/2015 г. Окръжен съд – Монтана потвърдил първоинстанционната присъда на Софийски районен съд.
Срещу решението била подадена касационна жалба от частния тъжител Д.. С разпореждане от 07.08.2015 г. съдията – докладчик върнал касационната жалба на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК като подадена срещу акт, неподлежащ на касационно обжалване. Срещу последното разпореждане тъжителят Д. подал жалба и във ВКС било образувано ч.н.д. № 1395/2015 г., по което с определение № 113 от 29.10.2015 г. е оставено в сила разпореждане от 07.08.2015 г.
Въпреки това, на 22.12.2015 г. във ВКС е постъпила отново касационна частна жалба от тъжителя М. Д. срещу решението на Окръжен съд – Монтана, чието съдържание е абсолютно идентично с това на жалбата, заради връщането на която е било образувано пред ВКС ч.н.д. № 1395/2015 г. и по което има произнасяне.
С писмо от 28.12.2015 г. последната е била изпратена на СРС по компетентност. С разпореждане /без дата/ СРС е върнал жалбата като процесуално недопустима, като е указал на жалбоподателя, че разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок от получаване на съобщението. На 07.03.2016 г. в СРС е постъпила касационна частна жалба от М. Д. срещу разпореждането за връщане, като на 25.03.2016 г. съдията-докладчик на 15-ти състав на СРС е разпоредил делото да се изпрати на СГС.
С оглед на така описаната хронология, Върховният касационен съд констатира, че касационна частна жалба от тъжителя М. Д., с която се атакува разпореждането за връщане на СРС, не е способна да доведе до образуването на какво и да било производство пред който и да е съд. Това, че СРС не е съобразил обстоятелството, че пред него е налице жалба, заради връщането на която вече е било образувано и разгледано дело пред ВКС, а е върнал същата като недопустима и е предоставил срок за обжалване на това му разпореждане, не може да породи субективно право на частна жалба срещу последното. Един съдебен акт може да бъде атакуван еднократно на определено основание, което е израз и на принципа на стабилност на съдебните актове. Независимо от обстоятелството, че жалбоподателят е бил уведомен, че има право да обжалва разпореждането на връщане, той не би могъл да черпи права от това уведомление, доколкото самото то противоречи на закона, а именно – възможността на еднократно обжалване на един съдебен акт.
С оглед на гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на частно производство пред Върховния касационен съд.
Препис от разпореждането да се изпрати на Софийски градски съд и на М. Д. Д..
Делото да се върне на Софийски районен съд.
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
КХ