РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 15.04.2016 година
ВЕРОНИКА ИМОВА – председател на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд, като проверих подадените касационни жалби от подсъдимата С. П.; от процесуалния й представител – адв. Б. З., както и от адв. Г. К. – защитник на подсъдимата, срещу решение № 1 от 04.01.2016 г. по в.н.о.х.д. № 203/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, с вх. № 4040 на ВКС от 13.04.2016 г.,
УСТАНОВИХ:
Подсъдимата С. П. е подала касационна жалба с вх. № 1433/19.02.2016 г. в Апелативен съд – гр. Пловдив срещу решение № 1 от 04.01.2016 г. по в.н.о.х.д. № 203/2015 г. по описа на същия съд. В съдържателната част на касационната жалба е декларативно заявено наличие на процесуални нарушения, свързани с приложените по делото веществени доказателства, протоколите за обиск, претърсване и изземване и назначените почеркови експертизи, като липсва каквато и да било конкретика по тези оплаквания. Подсъдимата в повествователен вид е изразила недоволството си от постановения съдебен акт. Посочва се, че присъдата била изградена изцяло от манипулирани доказателства и на базата на оговор, както и че никой от свидетелите, които били разпитани не я познавал, като за тези твърдения не са изложени конкретни съображения, които да ги подкрепят. За първи път в направеното искане за отмяна на въззивното решение се навежда и ново касационно основание – нарушение на материалния закон, без в съобразителната част на жалбата да се уточни кои са данните, които подкрепят заявените оплаквания. Предвид изложеното, подадената от подсъдимата касационна жалба не съответства на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, тъй като в нея не са изложени аргументи, подкрепящи заявените касационни основания, предопределящи допустимост на производството пред Върховния касационен съд.
В депозираната касационната жалба от процесуалния представител на подсъдимата – адв. Г. К. с вх. № 497/21.01.2016 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, бланкетно са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. От съдържанието й се извежда, че се излагат съображения, касаещи необоснованост и непълнота на доказателствата, които не са касационни основания. В някои от пасажите на жалбата се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които обаче не са подкрепени с данни във връзка с процесуалната дейност на съда, които да сочат неправилно формирано вътрешно убеждение при постановяване на въззивното решение. Липсват такива аргументи. Отделно от това, са изброени множество оплаквания, които не са конкретизирани и не е посочено в какво точно се състои допуснатото процесуално нарушение, например твърдението за липса на идентичност в диспозитива на постановлението за привличане на обвиняем и в диспозитива на обвинителния акт не е подкрепено с данни по отношение на кои обстоятелства няма идентичност; какво е имала предвид защитата като е посочила, че „в хода на съдебното следствие обвинението било необосновано изменено“; по отношение на кои правни изводи на първоинстанционния съд липсват на мотиви. Жалбоподателят не сочи конкретни съображения, като вместо това задава въпроси като „ кой, кога, къде, как и защо е трябвало да предаде процесните суми“, „защо се кредитират обясненията на подсъдимите К. и Р.“, вместо да посочи какви са съображенията, поради които да не се приемат. По отношение на релевираното касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание е отразено само, че същото е несправедливо завишено, като не са изложени никакви аргументи в негова подкрепа.
Така подадените касационни жалби не отговарят на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, тъй като не съдържат в пълнота данни и аргументи, които да подкрепят сочените в тях касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК.
Въззивната инстанция е следвало да упражни правомощията си по чл. 351, ал. 4 НПК, като върне жалбата на подсъдимата П. с вх. № 1433/19.02.2016 г. и жалбата на нейния защитник – адв. К. с вх. № 497/21.01.2016 г. и им предостави възможност да приведат депозираните от тях жалби в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК и им даде указание да посочат данни в подкрепа на заявените от тях основания.
С оглед изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство по в.н.о.х.д. № 203/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив.
Делото да се върне на Апелативен съд – гр. Пловдив за изпълнение на горепосочените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
СМ ВЕРОНИКА ИМОВА